Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 92-годишният Стефан Рашков от Велико Търново: Носете орех в джоба и животът ви ще претърпи огромна промяна
  • Новини

92-годишният Стефан Рашков от Велико Търново: Носете орех в джоба и животът ви ще претърпи огромна промяна

Иван Димитров Пешев юли 27, 2022
rashakvosoefenf.jpg

Много ценни съвети за това как да променим към добро живота си ни дава 92-годишният архитект Стефан Рашков от Велико Търново.

Цели 40 години от живота си той е посветил на на изследвания за това как вредните лъчения от земните недра влияят на човешкия организъм.

Стефан, който е бивш полковник от Българската армия е убеден, че мсеки човек трябва да намери подходящ начин, за да се предпазва от вредните влияния. В интервю за вестник „Стандарт“ той препоръчва един много прост метод – да носим със себе си един – два ореха.

„Радиестезията е наука, която помага за откриване на вредните лъчи и може да ни научи как да се защитаваме от тях. Чувал съм от други мои колеги, че няма спасение. Аз не съм съгласен.

ВЕРТИКАЛНИТЕ ЗЕМНИ ИЗЛЪЧВАНИЯ СА НАИСТИНА ОПАСНИ, НО ДОСТАТЪЧНО Е ДА СЛОЖИТЕ ДВА ОРЕХА В ДЖОБА СИ И МОЖЕТЕ ДА БЪДЕТЕ СПОКОЙНИ И ЗАЩИТЕНИ“, КОМЕНТИРА СТЕФАН РАШКОВ.

Той уточнява, че в последните години са се засилили много вредните влияния, които идват от заобикалящата ни навсякъде електроника като компютри, лаптопи, телефони, телевизори и други. Архитектът е убеден, че освен орехите, някои видове дървета също могат да бъдат безценни за хората в борбата им с вредните лъчения.

По думите му, ако човек съумее да се предпази от тях, може да живее и до 150 години. „Ако човек се научи да използва това, което му е дадено от природата като щит, може да живее много дълго. Например – ако се научи да черпи енергия от дърветата. Дори и за много хора това да звучи като фантастика, те могат да зареждат всеки от нас.

Това става, като ги прегърнем или като се облегнем с гръб на ствола им“, категоричен е Стефан Рашков. Всъщност, съветът му едва ли може да навреди, така че, не е зле да опитате.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България спира от днес! Блокират държавата на повече от 20 места. Ето къде е най-зле
Next: Нов ужас! Четирима мъже убиха мъж в плевенско село, направил им забележка

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.