Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 97-годишна жена разплака социалните мрежи: Родих 8 момчета и 8 момичета, но всички ме забравиха
  • Новини

97-годишна жена разплака социалните мрежи: Родих 8 момчета и 8 момичета, но всички ме забравиха

Иван Димитров Пешев февруари 29, 2024
dfvdfvdfgdfhgfhjhj.png

97-годишна жена нашумя в социалните мрежи, след като разказа във видео, че има 16 деца , но нито едно от тях не я посещава и не се интересува от нея. Болезнената история беше публикувана в TikTok и бързо беше изпълнена с коментари от потребители, показващи своята съпричастност към жената.

Изабел Мендес Хименес е 97-годишна жена, която живее в обикновено ранчо в Мексико. И въпреки напредналата си възраст, тя прекарва дните си в работа, за да се справя. Тя има 16 деца, които са се изселили от селото и все по-рядко я посещават.

 

– Имам 16 деца, но съм по-сама от всякога. Родих осем момчета и осем момичета. Всички са женени и са ме забравили, казва тъжно тя във видеото, публикувано в TikTok.

– Децата ми срещнаха жени и мъже от други градове и никога не са се връщали тук. Те се грижат за семействата си, а аз оставам сама, продължава тя.

Историята беше оповестена от мексиканския журналист Джейми Торал, който разкри ежедневието на жената в социалните мрежи, надявайки се тъжното й описание на ежедневието да достигне до ушите на децата.

 

В историята си Изабел обяснява, че е останала вдовица на 33 години, но дори тогава не е изпитала същата болка, която изпитва сега, в ежедневието си на самота. Според нейния разказ роднината, която най-често я посещава, е един от внуците й, който е на 23 години.

Историята, публикувана за първи път във вестник Nationen, докосна сърцата на хората по целия свят.

За да свързва двата края, жената продава текстил за покривки, но работата й става все по-трудна с всеки изминал ден, тъй като през последните години зрението й се влошава все повече. Жената прекарва дните си с домашните си любимци: няколко котки и малко куче.

В интервюто Изабел казва, че нейната диета се състои от сирене, месо и няколко други храни. Нейната история, която беше споделена в социалните медии, стана вирусна в TikTok, където видеото получи повече от 37 милиона гледания и много хора изразиха интерес да се свържат с нея и да предложат помощ.

Надяваме се с цялото си сърце тя да получи цялата помощ, от която се нуждае, и най-вече някои от децата й да се върнат и да й направят компания.

Continue Reading

Previous: Гълъбина от Ергенът развърза език след отпадането – ето какво сподели за Християна и задкулисните игри
Next: Идва първият частен влак у нас! Обещават чудеса

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.