Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ивана е на седмото небе от щастие! Живее с известен хирург, нейни близки разкриха тайната
  • Новини

Ивана е на седмото небе от щастие! Живее с известен хирург, нейни близки разкриха тайната

Иван Димитров Пешев ноември 17, 2023
sdfkmsfdkjhdifghfghfg.png

Колежки на фолк дивата Ивана издават, че певицата прави пълен рестарт на личния си живот с по-млад от нея мъж, със сериозна професия.

Новият й възлюбен е хирург в една от най-големите и реномирани болници в страната ни, а двамата вече делят общ покрив.

Очевидно именно това е и причината певицата на народа, която чукна 54 години, да изглежда като на 30. Факт е, че напоследък тя изглежда разцъфтяла и това не е случайно. Запознати издават, че връзката й с хирурга датира от около година, но изглежда чувствата помежду им са се разгорели експресно, след като само няколко месеца по-късно са взели решение да заживеят заедно, пише „Уикенд“.

Хирургът е разведен, както и самата Ивана и е с 4 години по-млад от нея. Той е с изградена кариера и е успял да се наложи в медицинските среди. Точно това е и в основата на запознанството му с певицата. Двамата се срещнали за пръв път покрай изследвания, които трябвало да направи майката на звездата на попфолка. За хората от обкръжението на певицата е ясно, че тя открай време бди като орлица над близките си.

Като една истински отдадена дъщеря, Ивана и този път не оставила възрастната жена да обикаля сама по кабинетите и я придружила. Една от консултациите била с въпросния хирург и той веднага се впечатлил от певицата. Отдавна бил неин почитател и познавал отлично творчеството й, а живият контакт с нея го привлякъл още повече заради напълно естественото й поведение и чар.

На този етап не е ясно кога точно я е потърсил извън професионалните си ангажименти, за да я покани на среща, но е факт, че към днешна дата са щастливи заедно и са силно влюбени.

Ивана дори го е представила на дъщеря си Теодора, която миналата година навърши 30 лета.

Наскоро певицата се появи в актуалния десети сезон на „Гласът на България“ по bTV – предаването, което преди години стартира именно с нея като част от журито. Зрителите останаха приятно изненадани от това колко добре изглежда. Няма и помен от излишните килограми, с които се бореше до неотдавна, лицето й е свежо и ако човек не е наясно с възрастта й, определено би я сбъркал с някоя от участничките във формата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Георги, баща на две деца, се бори за живота си, спешно са необходими средства
Next: Черен петък: Страшна трагедия с много ранени и загинал край Мъглиж

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.