Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помните ли Сашко, когото цяла България издирваше? Детето направи нещо безпрецедентно
  • Новини

Помните ли Сашко, когото цяла България издирваше? Детето направи нещо безпрецедентно

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2023
sadgdfkmgfkhgfhf.png

Много добре се развива детето. Много е пораснал и на височина, много нови неща прави. Вчера ходихме за риба, хвана две пъстърви, много беше щастлив.

Това разкри бащата на Сашко – Александър Цветанов в ефира на Нова тв. Сашко изчезва от погледа на баща си на 11 ноември следобед миналата година.

„Иначе на училище ходим, пише, чете решава задачи. Тренира плуване, вече плува много добре. Направихме скоро втора самостоятелна изложба на картините на Сашко. Имаше голям интерес, хората харесаха картините“, разказа още баща му.

„Напоследък забелязвам, че има след терапиите, които направихме, по-голямо желание да учи“, добави той.

Бащата на Сашко разказа, че детето си е променило поведението, докато е навън.

„Вече не се опитва да се отдалечава от мен. Може би вече има някакъв страх да е по-далеч от мен. Като ходим на някаква еко пътека в планината трябва да има хора да са с неговото темп и да смогват да вървят с него, защото той доста бързо върви и има голяма издържливост“, разказа още Цветанов.

„Когато беше 11-ти, когато той се загуби, вечерта бе по-неспокоен, хвърляше колички. Тогава ми се плачеше като си припомних как го е нямало. Казах си, че други родители може да се карат на децата си че са щури, но аз не мога да се карам, а съм благодарен, че го има“, разкри бащата.

По думите му, все още е загадка как синът му е успял да оцелее 9 дни и 8 нощи сам в студеното насред гората и планината.

„Приказва за гората, за тези неща, но не може да ни обясни как е оцелял. На риболова ни стана студено, заваля дъжд, беше ни дискомфортно. Това е някакво геройство от негова страна да издържи толкова много време“, каза бащата.

Бащата припомни, че всичките експертизи показаха, че крачетата на Сашко са стояли 8 дни в обувките – във влага, студ. „Експертите казват, че е герой, след като е издържал толкова време“, добавя той.

В неделя семейството на Сашко ще организира курбан.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мoмчe ce гpижи зa бaбaтa нa нaй-дoбpaтa cи пpиятeлкa, 9 гoдини пo-къcнo тoй пoлучaвa къщaтa й в зaмянa
Next: Денков призовава ФИФА да отстрани Борислав Михайлов и ръководството на БФС

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.