Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помните ли Сашко, когото цяла България издирваше? Детето направи нещо безпрецедентно
  • Новини

Помните ли Сашко, когото цяла България издирваше? Детето направи нещо безпрецедентно

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2023
sadgdfkmgfkhgfhf.png

Много добре се развива детето. Много е пораснал и на височина, много нови неща прави. Вчера ходихме за риба, хвана две пъстърви, много беше щастлив.

Това разкри бащата на Сашко – Александър Цветанов в ефира на Нова тв. Сашко изчезва от погледа на баща си на 11 ноември следобед миналата година.

„Иначе на училище ходим, пише, чете решава задачи. Тренира плуване, вече плува много добре. Направихме скоро втора самостоятелна изложба на картините на Сашко. Имаше голям интерес, хората харесаха картините“, разказа още баща му.

„Напоследък забелязвам, че има след терапиите, които направихме, по-голямо желание да учи“, добави той.

Бащата на Сашко разказа, че детето си е променило поведението, докато е навън.

„Вече не се опитва да се отдалечава от мен. Може би вече има някакъв страх да е по-далеч от мен. Като ходим на някаква еко пътека в планината трябва да има хора да са с неговото темп и да смогват да вървят с него, защото той доста бързо върви и има голяма издържливост“, разказа още Цветанов.

„Когато беше 11-ти, когато той се загуби, вечерта бе по-неспокоен, хвърляше колички. Тогава ми се плачеше като си припомних как го е нямало. Казах си, че други родители може да се карат на децата си че са щури, но аз не мога да се карам, а съм благодарен, че го има“, разкри бащата.

По думите му, все още е загадка как синът му е успял да оцелее 9 дни и 8 нощи сам в студеното насред гората и планината.

„Приказва за гората, за тези неща, но не може да ни обясни как е оцелял. На риболова ни стана студено, заваля дъжд, беше ни дискомфортно. Това е някакво геройство от негова страна да издържи толкова много време“, каза бащата.

Бащата припомни, че всичките експертизи показаха, че крачетата на Сашко са стояли 8 дни в обувките – във влага, студ. „Експертите казват, че е герой, след като е издържал толкова време“, добавя той.

В неделя семейството на Сашко ще организира курбан.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мoмчe ce гpижи зa бaбaтa нa нaй-дoбpaтa cи пpиятeлкa, 9 гoдини пo-къcнo тoй пoлучaвa къщaтa й в зaмянa
Next: Денков призовава ФИФА да отстрани Борислав Михайлов и ръководството на БФС

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.