Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще се хванете за главите! Ето имотите, които оставя Алексей Петров. Съседи му били известни лица
  • Новини

Ще се хванете за главите! Ето имотите, които оставя Алексей Петров. Съседи му били известни лица

Иван Димитров Пешев ноември 19, 2023
sdfgkdsfhkdfkhkgf.png

Ресторанти, имоти и магазини оставя Алексей Петров след смъртта си! Проверка на „България Днес“ показва, че убитият застрахователен бос приживе притежава имущество в апетитни райони на София. Част от имотите са в кв. „Кръстова вада“, на бул. „Черни връх“ и в жк „Младост“.

Най-известен е частният квартал, построен от Алексей Петров на софийската уличка „Арарат“. Освен тузарски къщи там са изградени още частно училище и ресторант, който сега носи името „Делвите“. Кои са ВИП обитателите .

 

Улицата се прочува с това, че е запречена с бариера и пазена от бодигард. Дори някогашният главен архитект на столицата Петър Диков обяснява, че е законно собственикът да охранява имота си с бариера, тъй като земята е частна.

Теренът от около 35 декара до 2000 г. е съвместна собственост на Алексей Петров и съпругата му Мариана и на Валентин Шотев и половинката му Гергана. Покрай този имот Валентин Шотев се превръща в един от главните свидетели по делото „Октопод“, в което Алексей Петров е основният подсъдим, а впоследствие – оправдан.

В съдебната зала Шотев разказва, че се запознал с Петров през 1987 г., когато бил първи комсомолски секретар в МВР, тъй като тогавашната барета го потърсил, за да му се оплаче, че „старите кучета в системата“ не му дават шанс да се развива като каратист. След това двамата решили да създадат карате клуб „Атлас“, който впоследствие станал част от СК „Левски-Спартак“.

През 1994 г. двамата съдружници подписали договор с „Левски-Спартак“, за да инвестират в бившата учебно-възстановителна база на МВР на столичния бул. „Черни връх“ 107 в местността Кръстова вада, стопанисвана по това време от „синия“ клуб. В парцела с големина близо 30 дка бил построен известният ресторант „Златният телец“, както и административна сграда, в която двамата имали съвместен офис.

В един момент Шотев се оплаква, че Петров искал от него да освободи своята част от имота. Твърди, че са последвали заплахи, внесена е и жалба до Софийската районна прокуратура. В резултат разследващите образуват дело срещу Шотев за набеждаване, по което по-късно той е оправдан. След скандала, през 2016-2018 г. Шотеви и Петрови си прехвърлят собственост и уреждат отношения.

През 2019 г. Алексей Петров и жена му Мариана даряват терен от над 3 дка в „Кръстова вада“ на дъщерята на бившата барета – Диляна. Тя е родена от втората важна жена в живота на Алексей Петров – Ива Павлова, която и досега върти част от бизнеса на екссъветника в ДАНС. Петров има и щерка Иглика от официалната си половинка, но тя живее в чужбина. Както вестникът писа, именно двете жени и двете дъщери се очаква да поделят авоарите на разстреляния бос.

През 2018 г. Петров купува два съседни апартамента в блок на бул. „Черни връх“, сочи проверка в Имотния регистър. В района той става горд собственик на двуетажна административна сграда. В кв. „Малинова долина“ притежава апартамент от 120 квадрата с мазе.

Някогашната барета не пропуска да се обзаведе с имоти в един от най-бързоразвиващите се квартали на столицата „Младост“. Той се сдобива с парцел от 1 декар на бул. „Александър Малинов“, а също и магазин на третия етаж в сграда на главния булевард в квартала.

В „Младост 2“ Алексей Петров притежава мезонет, включващ няколко апартамента, с голяма тераса. В източния квартал босът решава да развива и ресторантьорски бизнес. На името му са записани 259 кв. м.. ресторант в „Младост 2“. Освен това той движи и друг ресторант – „Златният телец“, от 388 квадрата в „Кръстова вада“.

Предполага се, че авоарите тепърва ще се разпределят между наследничките. Макар и с официална съпруга и любовница, от които има дъщери, Алексей Петров е гръмнат, докато е с нова тръпка. Килърът на Витоша ги пресреща с тенис треньорката Мирослава Михайлова. Жената оцелява от куршумите и успява да даде насоки за наемника.

Съседи

В малкия частен рай, изграден от Алексей Петров на ул. „Арарат“, през годините съжителстват известни имена като Антон Петров-Хамстера, Филко Славов – бивш шеф на отряда на баретите, Никола Филчев – бивш главен прокурор, Борислав Борисов, ректор на УНСС и съветник на българския президент. Те живеят в къщи от по над 250 квадрата. Съседи са им и други бивши барети, които обитават луксозен блок.

Къщите на Никола Филчев и Алексей Петров са съседни. Другият съсед на Алексей е Филко Славов. Идилично съжителство между гангстери и висши държавни служители, коментират наблюдатели.

Още няма заподозрян

Засега няма заподозрян за убийството на Алексей Петров, каза пред журналисти вчера министърът на вътрешните работи Калин Стоянов. Той допълни, че в момента не се работи по версията за политическа следа в това убийство, но подчерта, че всички версии се проверяват и тази не е изключена. Има много обстоятелства, които ежедневно излизат и ние проверяваме, увери министърът. Никога не съм виждал този човек, отговори той на въпрос познавал ли е бившата барета.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Малкият ми хитър трик, с който беля печените чушки за секунди! Без нерви, без цапане
Next: Утре в 6 сутринта изпийте чаша вода – целият свят полудя по ЯПОНСКАТА ТЕРАПИЯ, която беше признат и от лекарите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.