Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази молитва затваря болестите и нещастията зад 7 ключалки! (запазете я, защото помага)
  • Новини

Тази молитва затваря болестите и нещастията зад 7 ключалки! (запазете я, защото помага)

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2023
molitkvdkgkdfglfg.png

Тази молитва ни пази от болести, нещастия и негативна намеса в живота!

Успокойте се, поемете въздух, помислете за себе си и за най-близките си хора. А след това бавно и спокойно седем пъти прочетете тази молитва. Тя е толкова силна, че затваря болестите и нещастията зад седем ключалки.

 

Представете си, че вашият дом, семейството ви и вие самите, сте обвити от прозрачен пашкул, който е излян от добра енергия. Колкото по-истински си го представите, толкова и влиянието на тази молитва ще бъде по-силно.

Защото има нещо, което не бива да забравяме. И то е, че Бог и Света Богородица бдят над нас всяка минута. Но имат един едничък съвет – да вярваме в тях.

Да вярваме в Божествената сила и в това, че ако гледаме и се отнасяме с добро към света и Вселената, то и тя ще ни отвърне със същото.

Чудодейната молитва ще намерите под този текст под формата на снимка. Нарочно сме я поставили така. Копирайте си я и си я запазете някъде на сигурно място.

Така ще може да си я четете всеки път, когато почувствате нужда от Божията помощ или се усетите изправени на кръстопът.

Ние вече го направихме, направете го и Вие! И не забравяйте да прекръстите пространството около Вас, както и себе си, след нейния прочит.

Нека Бог да ни пази и да бди над нас и любимите ни хора! Амин!

„Седем кръстови защити налагам над себе си, на моето семейство и домашното ми огнище. От Светия Дух; от нашия Господ; от сина му Исус; от Велика Богородица – живот благочестив; от Ангела мой хранител, непрестанно бдящ над мен, от залез слънце до зората кръст слагам; от земята до небето. Кръстовете затварят всички входове от нечистите, скриват ни от злото.

Ще сложа седем ключалки на къщата, ще я затварям от бедствия, сили защитни ще дам за наше спокойствие и уют. Първото заключване е от неприятности; второто – от нещастието бедността и безплодието; третото – от сълзите на горчилката; четвъртото – от черни кражби; петото – от бедността; шестото заключване ще заключи болестите; седмо- цялото пространство е затворено.

Обединявам ключалките, поверявам ключа на Бога. Висшите сили ни закрилят, несправедливостта е изгонена. Вярвам в справедливостта, в добри мисли, отварям душата си.

Амин.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зверски студ ли? Истинската зима тепърва предстои! Сняг, дъжд и вятър ни връхлитат
Next: Ванга: Сънувате ли починал роднина, чакат ви…

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.