Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Утре е голям празник, и затова тази вечер масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица
  • Новини

Утре е голям празник, и затова тази вечер масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2023
bogorodddica.png

Йоаким, Ана и малката им дъщеря били съпътствани по пътя от своите роднини и
приятели-млади девойки със свещи в ръце вървящи пред светата Отроковица, а след
тях родителите водещи Девата до Йерусалимския храм.

 

Православната църква чества на 21-ви ноември празника  Въведение Богородично . Историята на празника е следната: Според Светото писание на този ден родителите
на тригодишната Мария я завели в Иерусалимския храм и отдали в служение Богу.

 

Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни.

Дева Мария e поставена на първото стъпало пред храмовия вход и за почуда на
всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала
и се спряла на най-горното.

Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Святих, където влизал
веднаж в годината само първосвещеникът. Праведните родители принесли дарове и
жертви на Бога и след това, като получили благословение от свещениците, се върнали
с роднините си в Назарет.

 

Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки,
посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица
Ана (Лука 2:36-38). Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила
и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата
Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята Дъщеря. Скоро след мъжа си
и тя починала.

 

Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, познаващи
Светото Писание. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела. По такъв начин
тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича „прекрасна зора“,
от която изгряло Слънцето на правдата.

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали
при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя
да постъпи по същия начин. Но Maрия им открила своето желание – да посвети себе
си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за
престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на Мария
и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

 

21 ноември е приет и за Ден на християнското семейство. 

Най-ранното известие за честването на празника е от края на 1-ви век.

Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в
храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. На този
ден родителите или учителите водят децата в църквата. Представени на бога, те
ще растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите.

 

В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и
ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма,
за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани
около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника
Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена,
за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.

 

На този ден, народът ни гадае какво ще е времето през цялата следваща година.
Ако е топло и слънчево – зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието слабо.
Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата – богата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ванга: Сънувате ли починал роднина, чакат ви…
Next: Виваком изненада приятно абонатите си

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.