Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Премиерът Денков с извънредни новини, хвърля оставка до часове, ако…
  • Новини

Премиерът Денков с извънредни новини, хвърля оставка до часове, ако…

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2023
dsfgdfkoghdfkhdkfhkfgh.png

Премиерът Никой Данков даде извънредно изявление в Министерски съвет, в което коментира кървавите протести в четвъртък, скандалните твърдения на вътрешния министър в неделния ден и похитените българи на израелски кораб.

По думите на Денков самият министър е идвал с лица, които е искал да назначи, но те не са били с добра репутация и предложенията му са били отхвърляни.

„След това, което се случи, трябваше някой да понесе отговорност, затова е поискана оставката на зам.-министъра на вътрешните работи“, каза Денков.

„Трябва да изчистим структурите на Националната полиция от усещането, че полицейското насилие е нещо приемливо. Трябва да има работа и с ръководителите, да има допълнителни обучения на служителите. Очевидно има системен проблем. Няма как той да се реши, ако министърът подценява този проблем. Искам категорично да чуя неговото мнение“, каза той.

„Няма допълнителна информация за похитените българи. Опитваме се да установим контакт с властите в Йемен. В момента повече не мога да ви кажа, но заедно с външно министерство работим по казуса“, каза той.

„Това не е свързано с корабособственика, а с похитителите“, подчерта премиерът.

„Ако Стоянов не припознае случилото се на протеста, като насилие, което заслужава тежка санкция, тогава ще си подам оставката“, категоричен бе Денков.

По-рано днес той се е срещнал с вицепремиера Мария Габриел, за да обсъдят дали трябва да бъде освободен вътрешният министър Калин Стоянов.

Ако той излезе и каже нещата, които аз казвам и тези полицаи напуснат, аз няма да имам проблем с него. Но ще имам проблем, ако продължава да замазва, каза Денков по отношение на Стоянов.

Денков бе категоричен, че ще коментира чий министър е Стоянов, когато вече не е на сегашния си пост.

Премиерът отрече да е имало вмешателство от страна на „Продължаваме промяната“ в МВР по време на местните избори.

„Ако е имало контакти на Кирил Петков и Калин Стоянов, те са били за това, че трябва да се свърши работата по превенция на купуването на гласове. Никога и по никакъв начин не е имало разговори от типа „Тука трябва да е печеливша една партия или да бъде губеща друга партия“. Няма такова нещо!“, каза Денков

„Огромният брой полицаи, които бяха на пост на протеста на футболните фенове в четвъртък, охраняваха протеста по начин, който е за пример, но тези, които биеха без причина, нямат място в редиците на полицията“, заяви Денков.

„Ако искаме насилието да изчезне, всички политици и държавни институции трябва да бъдем първите, които да даваме примери, че проявите на насилие са недопустими. Затова всички трябва да осъдим насилието, както на запалянковците, така и на полицаите, само и единствено на тези, които злоупотребиха с правомощията си. Тези полицаи петнят полицията“, каза Денков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скромният праз има силата да намали холестерола и да стабилизира захарта в кръвта
Next: Сдъвчете няколко зрънца и кръвното и холестерола ще тръгнат надолу

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.