Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цирк: Телефонно обаждане взриви студиото на Нова тв, Кирил Петков в ступор
  • Новини

Цирк: Телефонно обаждане взриви студиото на Нова тв, Кирил Петков в ступор

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2023
sdfgskdgkdfkhfghfghfg.png

Колегите от ГЕРБ сякаш забравят само преди няколко месеца какво се случи. Номинациите на ПП-ДБ са ясните политически лица, които вие знаете като бивши депутати – Асен Василев, Андрей Цеков и т.н. Зад тях заставаме чисто партийно на 100% .След това решихме, че за другите позиции, за които нямаме политически номинации, ще търсим експерти. За МВР беше важно този човек да е политически необвързан, защото идваха местни избори.

Това заяви в ефира на Нова тв съпредседателят на ПП Кирил Петков, отговаряйки на обвиненията за вмешателство от вътрешния министър Калин Стоянов.

„И ние и ГЕРБ отказвахме няколко имена, предложени от другите. Стоянов бе предложение от ГЕРБ, но ние искахме да го интервюираме. Тогава Стоянов каза, че аз съм първия човек, който говори с него. Решихме, че този човек си струва заради будните му позиции в миналото“, каза той.

„Няма наши-ваши. Беше нает и предложен от опозицията като експерт. Той е млад и неполитически обвързан. Тогава той каза, че ще помисли и иска да се консултира с жена си. После отговори, че е съгласен“, заяви той.

„Ние го приехме като един чист експерт. Той говори за опит за вмешателство. Август месец сме разпуснати, но от новините научаваме, че той сменя 17 шефа на областни дирекции на МВР, без да говори с никого. Това е негово право. Когато обаче сменяш 17 души, това с какъв мотив го правиш. Тогава отидох и го питах дали е сигурен, че никой не му влияе за тези назначения. Питах го защо го прави изненадващо от днес за утре“, заяви той.

По думите му последният му разговор със Стоянов е от средата на август. Според него от ПП-ДБ са много внимателни, защото сглобката е сложна.

„Това, което ме учуди сега, е друго. Аз лично не съм му искал оставката, а от ПП му я искаме. Едното нещо, за което му я искаме оставката, е реакцията му след кадрите от протеста. Ако беше казал, че служителите са се справили перфектно, но е недопустимо да се бият граждани по кафенета и ресторанти и ще се боря против това, добре. А той на следващата сутрин излезе и каза, че всичко е наред“, заяви Петков.

„Не искаме държава, в която за МВР е нормално да бие гражданите с палка, а министърът да каже не само, че всичко е окей, а и е бил на кино“, заяви Петков.

„Как носиш отговорност като министър, когато виждаш какъв голям протест се заформя, а ти отиваш да гледаш филм“, каза той.

Петков призна, че е притеснен и от това, че ГЕРБ и ДПС бранят министъра, още преди да са излезли всички факти: „Скочиха, сякаш е на живот и смърт ситуацията“, добави той.

„Калин Стоянов е отговорен за МВР. Недопустимо е, когато столицата гори, ти да си на кино“, добави експремиерът.

По думите му от днес вече Стоянов е отговорност на ГЕРБ и ДПС, които го пазят и поздрави Денков за позицията, че не иска да е премиер на такова правителство, ако Стоянов не вземе мерки.

Мира Иванова и Виктор Николаев обаче буквално закопаха Петков и го притиснаха ъгъла с въпрос защо ПП-ДБ обясняват, че не са в коалиция с ГЕРБ и правителството си е тях, но когато има гаф, прехвърлят калта в градината на другите и обясняват, че виновните са техни кадри:

„Нямаше нито един министър, който да вярваме, че има политическа обвързаност, освен Мария Габриел .Експерти бяха предлагани от двете страни. Г-н Йоловски е наш експерт, но според нас не се е справил добре. Това, което научих от цялото упражнение с експертите, е че е много по-добре да има ясно политически назначения, където всеки да носи ясна отговорност“, категоричен бе Петков.

Николаев притисна Петков дали наистина го е шантажирал:

„Не се сещам за нищо конкретно, от което може да се извади такъв извод“, каза той и добави, че Йоловски си говори с прокуратурата и разследването там трябва да приключи.

Изведнъж Виктор Николаев и Мира Иванова обявиха, че по телефона им звъни вътрешният министър Калин Стоянов, който иска да се защити от обвиненията на Петков:

„Срещата с него не е била една, а няколко в МВР. Това може да се провери. Освен срещите имаше и множество телефонни разговори, в които господин Кирил Петков се опитваше да се намесва в дейността и кадровата политика на министерството“, каза той.

„Става въпрос конкретно за това кой служител на какъв ръководен пост да се сложи и съответно да не махам някои директори, които към онзи момент са били на дадена длъжност, а исках да ги махна. Искам да кажа, че съм против полицейското насилие, но съм и против насилието спрямо полицаи“, добави Стоянов.

„Не толерирам такова поведение. Всеки ще понесе своята дисциплинарна отговорност“, коментира още министърът.

Първо искам да попитам министъра, той от август месец чувал ли е обаждане от мен“, запита Петков.

„А до август месец?“, запита Стоянов на свой ред.

Експремиерът го попита дали е чувал от него някога име и колко са били срещите в МВР с него:

„Това е лесно проверимо. Ще ви кажа колко са, като проверя“, отвърна Стоянов.

Петков запита и той ли е единственият лидер, с който Стоянов говори:

„Разговори с Пеевски и Борисов съм имал в пленарната зала и в кулоарите на парламента. Разговори с вас съм имал в министерството и по телефона. От 17 август не съм имал разговори с никого. Искам да припомня на г-н Петков, че оперативното ръководство в службите е поверено на главсекът на МВР“, каза Стоянов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тези пенсионери се радват на избора си, вече взимат повече пари, защото…
Next: Лили Иванова заговори за истинската си възраст и срази всички

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.