Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дават 7 хиляди лева заплата в България за тази работа, но мераклии няма
  • Новини

Дават 7 хиляди лева заплата в България за тази работа, но мераклии няма

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2023
sdfgflhkffgkhjktkjtjtr.png

България е в топ 3 в ЕС по нетни заплати в този сектор и въпреки това хора трудно се намират.

Транспортният бранш у нас изпитва остър недостиг на професионални шофьори. Затруднението в сектора, свързано с липсата на достатъчно водачи, е от години. Проблемът не е само в България, а в цяла Европа. По последни данни в ЕС не достигат близо 500 000 шофьори не достигат в целия Европейски съюз, обясни пред БНР директорът на Камарата на автомобилните превозвачи Димитър Димитров. По думите му, моментно решение на проблема у нас може да е облекчаването на режима за внос на кадри от трети страни.

„Проблемът с липсата на водачи е дългогодишен. По последни данни около 500 000 водачи не достигат в целия ЕС. Неведнъж сме споменавали, че Пакетът за мобилност, който насила беше наложен от западните ни партньори, една от целите му е именно да реши този проблем с водачите във всичките по-големи западни държави“, заяви Димитров.

Според сайтовете за обяви заплатите за международни шофьори започват от 2500 лева и достигат до над 7 хиляди лева бруто.

Заради европейското законодателство в България беше въведено обслужване на едно гише – за наемането на чуждестранен гражданин, документи се подават в дирекция „Миграция“ към МВР, част от документите се разглеждат от Министерството на труда и социалната политика, друга част биват разглеждани от ДАНС. Тази втора процедура се бави изключително много, алармират от бранша. Така в общия случай наемането на един водач от трета държава отнема около 6 месеца.

Ако не сме държавата, която плаща най-големите нетни чисти възнаграждения на водачите, то сигурно сме в топ 3 на Европа, отбелязва още Димитър Димитров.

Къде се търсят най-много работници

„В Полша започнаха да работят може би десетки хиляди украинци като водачи на международни превози на товари. В съседна Сърбия в градския транспорт в Белград може би половината водачи са от Непал“, дава пример той и допълва – наложително е да се облекчи режимът за внос на кадри от трети държави.

Димитров е категоричен, че вносът на работници от други държави е моментното решение.

Много от големите фирми имат свои автошколи за обучение на професионални водачи, заплащането също е високо.

 

Автобусният бранш също е засегнат от липсата на професионални шофьори. Според Петър Захариев от Националното сдружение на автобусните превозвачи в България, който е собственик на транспортна фирма от Монтана, автобуси има, но няма кой да ги управлява.

Това е и една от причините за затварянето на междуселищни линии. По думите му, липсата на държавна политика е основният проблем за задълбочаването на кризата.

„Проблемът с липсата на кадри в България е много остър, задълбочавайки се с всяка изминала година. Той е в резултат на липсата на каквато и да е политика на българските правителства в това отношение – обучение на подрастващото поколение и профилиране като шофьори, монтьори и друг технически персонал. Виждате как се справяме с този проблем и във Видин, и във Враца, и в Монтана, и в останалата част на България, но при нас е по-остро, просто се затварят т.нар. селски линии, затварят се и градски линии в тези градове. Защото първо няма пътници, но с не по-малка тежест е проблемът, че няма шофьори. Т.е. в момента ние като превозвачи имаме достатъчно брой автобуси да возим всеки ден по няколко пъти до всяко населено място, но няма шофьори, автобусите стоят.“, обясни Захариев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте кармичния си път според рождената дата! Толкова е точно, че чак плаши!
Next: България реши: Ясен е победителят в Игри на волята

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.