Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: ГДБОП нахлу в българска телевизия, ето какво се случва
  • Новини

Извънредно: ГДБОП нахлу в българска телевизия, ето какво се случва

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2023
sdfgkkgrkdhgkdhfghgf.png

Нова акция на ГДБОП се провежда към този час в местната кабелна телевизия DC Corporation, наследник на „Цифрова кабелна корпорация“ (DCC), твърди регионалният сайт trafficnews.bg.

Антимафиотите са влезли в офиса на  бизнесцентър „Хеброс“ на бул. „Марица“ 154. На място има бус на полицията и няколко цивилни автомобила.

 

Опитахме да се свържем с кабелният оператор, но телефонът на компанията дава постоянно заето.

По информация на медията ни акцията се провежда като продължение на специализираната операция от месец юни, когато от офиса бяха иззети множество документи и техника. Причината е, че кабелната телевизия отново е излъчала телевизионни канали, без да плаща на доставчици. Тогава абонатите останаха без услуги в продължение на няколко дни.

 

Спецоперацията през лятото беше по дело на Районна прокуратура – Пловдив. Делото беше образувано по множество сигнали от различни телевизии, на които компанията, която предоставя телевизионни и интернет услуги,  не е плащала с години права. Големи телевизии бяха сезирали прокуратурата за нелоялните практики и в Пловдив, които по всичко изглежда, че продължават и към настоящия момент.

В акцията срещу кабеларката DCC са участвали и полицаи от Европол3 години компанията продавала телевизия, без платени авторски права

 

Компанията DC Corporation е наследник на кабеларка „Цифрова кабелна корпорация“ (DCC). Повече от 10 години бившите събственици на компанията Иван Гологанов и Красимир Кирев воюваха за дялове от компанията. Войната включваше не само десетки дела в съда, но и истински военни действия – рязане на кабели, саботажи, оставяне на хиляди абонати без телевизия и интернет, палежи.

 

Кабелният оператор DCC започва дейността си в Пловдив преди 20 години със сливането на „АТВ САТ“ (собственост на Гологанов) и „ТВ САТ КОМ“ на Кирев. Задругата се разпада през април 2010 г., когато на общо събрание на дружеството Кирев обвинява Гологанов, че е извършвал злоупотреби с фирмено имущество и заради това го изключва от съдружието.

Гологанов отвръща с искова молба в съда, но докато трае делото (което той губи на първа инстанция) става ясно, че Кирев му е подложил динена кора, още докато са били заедно. Оказва се, че всички строителни разрешения за изграждане на мрежата по райони в Пловдив са издадени на „ТВ САТ КОМ”, а DCC се явявала неин наемател.

След серия срязани оптични кабели, опити за незаконно отнемане на кабелната мрежа, на 21 февруари 2011 г. магистратите в Пловдивски районен съд отсъждат в полза на Кирев и му издават изпълнителен лист за въвод във владение на мрежата.. И понеже ролята на жертва не му харесва, решава да действа извън закона.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям български завод затваря врати, стотици остават без работа на прага на зимата
Next: Много лоша новина за кашкавала и сиренето у нас!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.