Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптици предупреждават: Много рядко явление в България се очаква до часове
  • Новини

Синоптици предупреждават: Много рядко явление в България се очаква до часове

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2023
sdfkrtkhkfgkhodfokhgfh.png

България може да стане свидетел на много рядко явление – снежна буря с гръмотевици, съобщават от Meteo Balkans.

През последните години се увеличава броя на гръмотевичните бури през зимата. Те приличат на нормална буря, получават се от възходящото движение на влажния въздух – комбинация от влажен въздух и по-висок хладен, който предизвиква светкавици и гръмотевици.

Именно по тази причина снежните гръмотевици са редки – тъй като приземните температури при снеговалеж не са високи, а ниски.

Учените установяват, че появата на снежни гръмотевици води и до по-тежки снежинки.

Валежите ще са придружени от силни пориви на вятъра. Не са изключени и виелици.

Очертаваща се класическа зимна обстановка прогнозират глобалните модели за края на следващата седмица, съобщават още синоптиците от Meteo Balkans.

Според последните анализи на Американския глобален модел GFS и Европейския център за средносрочни прогнози (ECMWF), под влияние на преминаваш през България средиземноморски циклони, в периода между 25- 27 ноември ще се създаде значителна валежна обстановка от дъжд и сняг.

Около обяд в петък от запад на изток облачността да се увеличава и в Западна и Северозападна България ще започнат нови валежи от дъжд. Максималните температури в петък все още ще са високи и ще достигат до 10-13, в СЗ България и доста по-топло в Източна – до 15-17°С.

Синоптичната обстановка през деня в събота и през нощта срещу неделя в цялата страна ще се влошава. Валежите ще са придружени от силни пориви на вятъра, а с понижението на температурите ще са и от сняг. Не са изключени и виелици. Не се очакват ураганни пориви на вятъра!

Времето в събота и неделя:

През деня в събота, под влияние на преминаващ средиземноморски циклон, синоптичната обстановка у нас ще се усложни. Започналите валежи над Западния и Централен Предбалкан и по високите полета от Западна България ще премине в сняг. Сняг ще завали и в планинските райони, като там се очаква и навявания. Възможни са и затваряния на планинските приходи.

В ниското също ще се образува снежна покривка, която в Северозападна България на места ще надмине 10 см. В Северозападния Предбалкан – до 25-30 см. Очакваната снежна покривка в столицата ще е между 5-10 см.

Не е изключено, при преминаването на студения атмосферен фронт, валежите да са съпроводени и от гръмотевици Южна и Източна България.

Meteo Balkans апелира шофьорите да карат внимателно и със съобразена скорост, като спазват необходимата дистанция и да не предприемат рискови изпреварвания.

В неделя над Източна България до обяд все още ще преваля сняг, но ще се задържи ветровито. Привечер облачността над Западна България ще намалява до ясно време и вятъра ще отслабне.

Подобни прогнози са несигурни в по-дългосрочен 7-дневен план и е възможно да претърпят изменения.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Враца под блокада: Появи се Георги Вълев, почерня от маскирани полицаи
Next: Имен ден: Над 40 силни имена черпят днес за голям воин на вярата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.