Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Винаги държа едно бурканче в хладилника – моето тайно чудо! Казват, че лекува много болести
  • Новини

Винаги държа едно бурканче в хладилника – моето тайно чудо! Казват, че лекува много болести

Иван Димитров Пешев ноември 25, 2023
dfsgklmfdhkfkjhffghfghfghg.png

За това лекарство-чудо са ви необходими само три съставки: чесън, мед и ябълков оцет. 

Комбинацията от тези компоненти е страхотно оръжие в борбата срещу много болести. Астма, артрит, хипертония, безплодие, импотентност и дори рак – всички тези ужасни болести просто не могат да устоят на този лечебен еликсир.

Действието на тази напитка се дължи на силното укрепване на имунитета и намаляване нивото на “лошия” холестерол в организма. Тази рецепта е тествана от много пациенти. В рамките на 2 седмици непрекъснато използване на сместа от чесън, мед и оцет се забелязало подобрение дори и при пациенти с тежки форми на заболяването – всичко това благодарение на комбинация от изключително важни компоненти в тялото.

Как да си направим лекарство с чесън:

Тази целителна напитка няма странични ефекти и е полезна не само за тези, които имат здравословни проблеми. Дори напълно здрави хора е хубаво да пият еликсира с мед. Приемайки го всеки ден, вие ще се предпазите от сезонни инфекции и ще укрепите защитните свойства на организма.

СЪСТАВКИ:

  • 1 чаша ябълков оцет
  • 1 чаша пресен натурален  мед
  • 10 скилидки чесън

ПРИГОТВЯНЕ:

Обелете чесъна. Смесете целите скилидки чесън с оцета и меда, сложете сместа в плътно затварящ се буркан. Дръжте лечебна напитка в хладилника.

КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ:

Вземайте по 2 супени лъжици от лекарството на гладно. Може да го пиете с вода или чай, но е задължително да изчакате поне 15 минути до храненето, след като сте приели еликсира.

Резултатите ще почувствате още на петия ден. Изчезват слабостта, главоболието, подобрява се храносмилането и общият тонус на тялото.Това лечение е препоръчително за всички тези, които страдат от анемия, безсъние, астеничен синдром. В ранните стадии на рак напитката е в състояние да катализира защитните сили на организма и да стартира механизми за възстановяване!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Благодарение на тази смес заковах кръвно 120 на 80 и години наред не мърда, пей сърце!
Next: Мъж живеещ на село излезе на двора и му прилоша от зловещата гледка

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.