Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Илиана Раева: Умирах по няколко пъти всеки ден – имах паник атаки, идваше Бърза помощ
  • Новини

Илиана Раева: Умирах по няколко пъти всеки ден – имах паник атаки, идваше Бърза помощ

Иван Димитров Пешев ноември 26, 2023
rqwrfdsgfgfdhfghgf.png

В навечерието на 60-годишния си юбилей „златното момиче“ на българската художествена гимнастика Илиана Раева разкри дълго пазени тайни в предаването „Събуди се“ по NOVA. Пот, сълзи и злато – нова е нейната история. Такава, каквато никога не сте я виждали.

„Не мога да ходя спокойно, да се наслаждавам на живота. Не приемам трудностите като несправедливост, а като предизвикателство. Сега мога да кажа, че съм по-трезва, по-спокойна, по-мъдра. Благодарна съм на съдбата си съм щастлива да бъда истинска бунтарка.“

„По-младата Илиана не се съобразяваше с много неща, но впоследствие се научих да пренебрегвам принципите си в името на работата. Златен олимпийски медал ми беше фиксидея и се радвам, че я постигнах. След спечелването на титлата настана хармония в душата ми. „

„Моята самонаедяност дразни мнозина, но аз съм такава. Имаше само един момент, в който се смирих. Това беше в Токио, когато чаках да излезе оценката на Русия. Не мога да опиша този момент. Бог ме е избрал аз да мина през този ад. Никога не ми е минавало през ума да се откажа, въпреки че бях замеряна с какво ли не и мнозина чакаха момента да ме разкъсат. Господ праща най-тежките изпитания на любимците си. Винаги съм го знаела. Сънувах много интересен сън преди Олимпиадата, свързан с Русия и Ирина Винер. Но още не е дошло времето да го разкажа. Знаех, че сме най-силни, но се страхувах.“

„През 1995 година преживях тежък здравословен проблем. Имах тотален психолигечски срив – тремори, паник атаки всеки ден. Всеки ден умирах по няколко пъти, всеки ден идваше Бърза помощ.“

„Преживяла съм и две много тежки катастрофи. При едната колата ми се въртя по таван. Зад гърба ми е и една много тежка операция, при която загубих много количество кръв и бях на косъмче от отвъдното. Тогава Наско беше неотлъчно до мен, той ми помогна много. Ходихме къде ли не, само на Рупите при Ванга няколко пъти. Вярвах й много и тогава тя ми каза – нищо ти няма, трябва да отидеш на баир и само да слушаш пилците. Затова отидох на Сърница в Родопите. Сутрин ставах в 4 часа сутринта и слушах птичките как пеят, наблюдавах природата как се събужда. Спрях да пуша и да пия алкохол. Наско беше вдигнал ръце от мен, а и не само той.“

„Веднъж казах на глас пред иконата всичките си грехове и стана наистина чудо – преродих се с жажда за живот и работа. Когато започнеш да вярваш в неписаните закони, ти започваш да ги прилагаш. Резултатите бяха невероятни. Когато ги наруша, винаги получавам шамар. Едно е да си лош и да не го знаеш, а друго е когато си наясно.“

„За любовта с Наско мога да говоря много. Той е моята страст, моят ангел-хранител. Тази година ще честваме 40 години от нашия брак, това е моят човек. Мога да разкажа много интересен случай от началото на нашата любов. Бяхме на 22-23 години, когато коли на УБО – това бяха службите, които следяха престъпниците, започнаха да ни следят нас. Продължи един месец, а в началото ние дори не знаехме.

Един левскар каза на Наско – имаш опашка от ченгета, внимавай. След тренировка той ме взимаше от залата на Герена и забелязахме, че винаги има кола зад нас. Затова започнахме да си играем – минавахме на червено, криехме се в гаражи. Няколко месеца след това разбрахме, че един човек е написал донос срещу Наско – бил се занивамал с продажба на видеокасети. После по пътя имахме много перипетии, които продължават и до сега с нашия Левски и моите амбиции в гимнастиката.“

„Загубата на майка ми е продължава да бъде непреодолима бездна. Копнея да я прегърна, да й хвана ръчичките, както в болницата преди да си отиде. На 90- годишнината татако си мислех, че тя е с нас.“

„Минава ми мисълта да се откажа, но усещам страх. Всички около мен не ми дават да го направя, но аз не мога безкрайно да се занимавам с това нещо. Не е ок и затова работя в тази посока. Невяна Владинова, която е мой заместник, идва навсякъде с мен на всички срещи. Искам да слуша, да се учи, след това си говорим. Тя показва изключителен интелект, а аз вярвам в младите.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прочистване и детоксикация на тялото с ябълки! Правете го всеки месец и ще избегнете много заболявания
Next: Пенсията и заплатата ви според категорията труд, справка от НОИ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.