Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зрителите отново бесни на водещия на Стани Богат – Билалов, описват го като абсолютно непоносим, искат да си ходи!
  • Новини

Зрителите отново бесни на водещия на Стани Богат – Билалов, описват го като абсолютно непоносим, искат да си ходи!

Иван Димитров Пешев ноември 26, 2023
sdfpkklsdfkgkreogergdf.png

За пореден път с поведението си Михаил Билалов успя да вдигне кръвното на голяма част от зрителите на предаването. Повод за това бе участието на пенсионера Методи Иванов от село Кошарево.

Билалов представи Иванов като пенсионер, който обича фолклора и който от 1965 година към момента не е пропуснал нито един кукерски фестивал. За него още каза, че никога не е напускал пределите на България, но благодарение на предаването „Стани Богат“, той обикалял целия свят.

Гостът изглеждаше видимо притеснен още в началото и по време на играта си. Още на един от лесните въпроси Билалов се опита да „повърти на шиш“ госта си. Продължи с това, че чувствал малко напрежение.

Методи Иванов реши да заключи сумата от 1500 лева, а въпросът за втората му сигурна сума бе „Скандал с какво докара до оставката на президента на испанската кралска футболна федерация Луис Рубиалес през 2023 година?“ – Възможните опции бяха Уговорени мачове, Корупция, Целувка или Незаконен парцел.

И тук зрителите забелязаха как Билавов прекали с реакциите си и как притиска участника да даде отговор. Участникът сподели, че клони към отговор C – Целувка, който бе и верният отговор, само че Билалов успя да го разколебае и го подтикна да прибегне към жокер.

Точните реплики без редакторска намеса: „Към „С“? Да е цункал някой? Обаче защото си малко безмълвен човек, ще те помоля малко на глас да помислиш. Кажи една дума. Само една! Ако кажеш две, вече…“, продължа с гаврата водещият Билалов, а възрастния човек не сподели нищо в следващите няколко секунди секунди, защото се стараеше видимо да вникне и да поразсъждава върху въпроса. Билалов обаче продължи : „Разбрах! Бъбрив си, а? Вкъщи кой приказва?“

На този въпрос, с усмивка на уста Методи Иванов отвърна, че жена му повече.

„Аз мога и аз да продължа да приказвам, два вица мога да кажа“, продължи водещият с усмивка, а участникът на стола срещу него – Иванов потърси избавление от неловката обстановка, искайки жокер. Той реши да позвъни на своя син Стойчин Методиев, който му потвърди и верния отговор на въпроса.

Именно това поведение на водещия предизвика остра вълна от реакции в социалната мрежа. По-голямата част от почитателите на предаването са категорични, че Билалов е непоносимо гнусен в държанието си към някои участници, докато на други дори с лекота подсказва и насочва към верния отговор.

Категорични бяха, че водещият се е държал отвратително с Иванов.

Повечето зрители са на мнение, че напоследък самочувствието на водещия се е напомпало в повече, тъй като в началото когато е поел предаването не се е държал по този отвратителен начин. Дори търсят вина в целия екип, който стои зад предаването.

Относно триковете, с които подвежда участниците, зрителите са на мнение, че когато ги подвежда нарочно това е много грозно от негова страна.

Зрителите дори мислят, че е време медията да помисли за смяна на водещия, а с това и по-прецизни въпроси и отговори.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чyйтe пeceнтa нa Toни Димитpoвa ĸoятo oбиĸoли cвeтa зa няĸoлĸo чaca
Next: Затворници разбили ключалка, за да спасят охранител, който получил инфаркт

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.