Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОИ с новини за пенсионерите: Има важна информация за пенсиите у нас
  • Новини

НОИ с новини за пенсионерите: Има важна информация за пенсиите у нас

Иван Димитров Пешев ноември 27, 2023
fdskofdkmhkfkrthtrhtr.png

Националният осигурителен институт предоставя всеки месец информация относно касовото изпълнение на бюджетите на социалноосигурителните фондове, администрирани от института по силата на законова делегация.

Консолидиран бюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО)

 

Към 31 октомври 2023 г. общият размер на отчетените приходи на ДОО е 9 266,0 млн. лв., което представлява 82,5% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 1 109,4 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г. Общо отчетените разходи възлизат на 17 741,6 млн. лв. или 81,4% от заложените в плана за годината. Те са с 3 174,5 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година.

В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 15 750,1 млн. лв. Разходите за пенсии са с 3 184,0 млн. лв. или с 25,3% повече спрямо същия период на 2022 г. Броят на пенсионерите към октомври 2023 г. е с 1 378 лица повече в сравнение със същия месец на предходната година.

Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за октомври е 824,98 лв. или с 2,16 лв. по-нисък от този за септември. В сравнение със същия месец на 2022 г. средният размер се е повишил с 95,36 лв. (13,1%). Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер е 907,12 лв. или 2,20 лв. по-нисък от този за предходния месец. В сравнение с октомври 2022 г. средният размер е нараснал със 106,62 лв. (13,3%).

Следващата по значимост и големина група разходи в консолидирания бюджет на ДОО са разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване. Към 31 октомври 2023 г. те са в размер на 1 857,3 млн. лв., което е 75,3% изпълнение на плана за годината. Отчетените разходи са със 135,4 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година.

Общият размер на отчетените трансфери (нето) по консолидирания бюджет на ДОО към октомври т.г. е 8 489,3 млн. лв.

Учителски пенсионен фонд

Отчетените приходи в Учителския пенсионен фонд към 30 септември са в размер на 74,0 млн. лв., което представлява 69,1% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 5,1 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г. Общо отчетените разходи на Учителския пенсионен фонд към 30 септември са в размер на 63,8 млн. лв., което представлява 70,4% изпълнение на плана за годината. Извършените разходи са с 14 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година.

Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“

Отчетените приходи към 30 септември са в размер на 2 271,8 хил. лв., което представлява 103,3% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са със 162,7 хил. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г. Общо отчетените разходи са в размер на 1 819,1 хил. лв., което представлява 38,1% изпълнение на плана за годината. Извършените разходи са със 769,0 хил. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дават 11 хиляди долара заплата на месец: С тези професии ще ви лапнат като топъл хляб
Next: Скръбна вест! Отиде си един от най-големите телевизионни продуценти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.