Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази КАСОВА БЕЛЕЖКА ще разгневи всеки, Ивайло си поръча хапване в Банско и плати…
  • Новини

Тази КАСОВА БЕЛЕЖКА ще разгневи всеки, Ивайло си поръча хапване в Банско и плати…

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2023
dsaglksdkgkdfgkfdsgfd.png

Градусите паднаха, първият сериозен сняг вече е факт и заведенията явно решиха да вдигнат цените си. Това пише гневен потребител, качил видео с касовата си бележка от хапване в ресторант в Банско.

Според бона, който Ивайло Драгоев представя пред погледите на хората, една супа от „младо телешко“ струва 30 лева.

Оказва се, че хапването е струвало цели 127 лв.

Освен двете супички, мъжът е дал цели 15 лева за греяно вино. Скандални 13 лева струва бутилка от 750 мл. Минерална вода.

Лазанята пък 39 лева.

Не става ясно точно кое е заведението, но пък е известно, че локацията му е в Банско. Видеото е качено под съпровод на стара народна песен.

Видимо потребителят не е бил подготвен изцяло да плати подобна сметка, защото от касовия бон става ясно, че е дал 116 лева кеш, а 11 лева е доплатил с карта.

Потребителите по-скоро обаче нападат автора, отколкото ресторанта:

„Това са заведения, създадени само за бизнесмени, а не са обикновените хора“.

„Докато има балами да дават 13 лева за вода 750 мл., ще има и тарикати“.

„Калмари по родопски са по-евтини“, присмива се трети.

„Слънце да им грейне, сезонът да им се провали“, кълне четвърти.

„При мен супа с питка и вода струва точно 5 лева“

„Ами, бедните да не ходят. Съвсем нормални цени като за курорт“

„Ама какви ги вършите там? Спрете да ходите и супата ще стане 1,50 лв.“

„В Банско с първия сняг започва и ловът на балъци“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това са новите стаж и възраст за пенсиониране, ще се хванете за главата
Next: Бивша служителка предупреди, че родна мандра бълва опасен кашкавал, в който има содe за сапун и живак

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.