Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредна новина, която цяла България чакаше, Асен Василев ликува!
  • Новини

Извънредна новина, която цяла България чакаше, Асен Василев ликува!

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2023
dsagsdfhgdfddfbvbvcb.png

След продължили близо четири часа дебати и разисквания депутатите от Комисията по бюджет и финанси приеха на първо четене проектобюджета за 2024 година.

„За“ гласуваха 13 народни-представители от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, „против“ бяха шестима и нула „въздържал се“.

 

„Ще направя кратко представяне на рамките на бюджета, защото последните седмици се занимаваме много с него и всички параметри са обсъдени“, заяви министърът на финансите Асен Василев, който участва в заседанието на комисията.

„В бюджета е предвиден растеж на БВП до 3.2%. Предвидени са 10 млрд. лева за публични инвестиции, което е рекорд.

Очакваме инфлацията догодина да продължи да се забавя. Бюджетът е разчетен при 3% касов дефицит, което напълно покрива Маастрихтските критерии и по-този начин се спазват всички условия за членството на България в Еврозоната“, категоричен бе Василев.

„Капиталовите програми в предишните бюджети се използваха за буфер и не се инвестираха. Това доведе до едно значително изоставане на България от Румъния, а и от всички държави от ЕС в това отношение. Цялостното инвестиране на Капиталовите програми ще гарантира ръст на БВП и ръст на доходите на всеки един човек.

В бюджета има сериозни средства за социални и демографски плащания. Увеличават се парите за отглеждане на деца с трайни увреждания. Ще се разкриват и нови социални услуги“, разкри финансовият министър.

„Парите за здравеопазване се увеличават с над 1 млрд. лева тази година. Моята молба е, когато се разглежда бюджета на НЗОК в здравна комисия, да се види и разбере, че тези пари наистина ще доведат до по-добро здравеопазване.

Увеличават се парите за извънболнична помощ, което ще доведе до превенция на по-тежките заболявания. Увеличават се и средствата за медицинска помощ в малките населени места“, добави Асен Василев.

„Пенсионната политика следва Швейцарското правило. Предвижда се увеличение на пенсиите с 11% от 1 юли. Предвижда се и увеличение на вдовишките пенсии.

За спорт в бюджета предвиждат повече средства във връзка с предстоящите олимпийски игри. В сектор „Култура“ се предвиждат 50 млн. лева повече за сценичните изкуства, както и повече средства за читалищата“, каза министър Василев.

„С този бюджет искаме България да се придвижи напред по доходи. Не трябва да поддържаме евтина работна ръка. Никоя държава не е станала богата с евтина работна ръка.

Очакваме ръст на доходите с 11%, което е два пъти повече от ръста на инфлацията. Данъчната политика се запазва, с изключение на 15% данък за големите предприятия, които отчитат печалби над милиард и половина, като тук спазваме европейската директива“, завърши изложението си Асен Василев.

„Няма предвидени приходи от продажбата на държавна земя. Както казах и вчера, това са спекулации. Законът за Държавния бюджет съдържа 109 члена и 16 преходни заключителни разпоредби.

Никъде не е записано, че ще се продава държавна земя. Той е пред вас и всеки може да види това. Относно таксата за пренос газ, ние имаме намерение да я събираме.

В момента има разминаване с руската страна и продължаваме разговорите. Надявам се, когато съберем таксата, да направим актуализация на бюджета и приходите от таксата да влязат в Капиталовите програми“, отговори на въпроси от депутатите министър Василев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайната е разкрита: Цял подземен град лежи скрит под българско село
Next: Имах тумор на черния дроб и дебелото черво – Пречистих всичко с тази рецепта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.