Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте кой е мъжът, нахлул в енергото и вдъхновил и други хора с постъпката си
  • Новини

Вижте кой е мъжът, нахлул в енергото и вдъхновил и други хора с постъпката си

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2023
adfsgskdfhfghrthtrhtr.png

Огромна популярност придоби за броени часове видеото на разгневения Явор Павлов от Калипетрово, който нахлу в офиса на енергото, за да изпече сандвичи за децата си.

Вдъхновени от постъпката му жителите на няколко врачански села, които четвърти ден са без ток, също се заканиха да отидат в местния клон на енергото, за да си изперат дрехите.

Кой е мъжът от клипа, превърнал се за една вечер в интернет звезда?

„Сутринта само като си изкарах главата от юргана – студено, видях, че телевизорът не свети, много изнервен бях и децата ми гладни, влизам в енергото, вътре на топличко са седнали служителките и голям смях, голямо нещо, защото са много добре. Да дойдат у нас да видят какво е“, коментира Явор Павлов.

След като мъжът препича филии на скарата си в енергото хапва мезе и отпива от компота, който си е донесъл. Случката приключва в полицейския участък с акт за нарушаване на обществения ред. А токът в селото е пуснат след 30 минути.

„С моите викове и крясъци съм оправил най-евентуално повредата, бързо е станало“, допълва Явор Павлов.

Всички в Калипетрово го наричат майстора, защото им поправя колите в сервиза си. Познават го като дързък човек, който си търси правата.

Явор Павлов е работил 15 години в Испания и Аржентина, за да построи къщата си, а в зимните месеци не пропуска да плати на енергото по 400 лева за ток, затова и не възнамерява да плати наложената глоба от 200 лева. Не съжалява за постъпката си.

„Държавата за това е на това дередже, защото всички си стоят вкъщи и ги е страх“, споделя още Явор Павлов.

Жителите на три врачански села, които четвърти ден бедстват без ток са вдъхновени от постъпката му, но все пак не дръзнаха да нарушат обществения ред.

„Четири дни не видяхме кола на ЧЕЗ, не видяхме работниците, никой не мина през селото да види тук ли сме, не сме ли, живи ли сме. Хората отидоха и си накупиха агрегати. След репортаж по Националната телевизия сутринта започна някакво раздвижване“, каза още Магдалена Динкова, кмет на село Върбешница.

Във Върбешница вече имат ток. А в Калипетрово Явор раздава автографи и събира поздравления по телефона, че се е опълчил на енергото.

(Източник: БНТ)

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки, който има пералня да прочете! Това няма да го дадат по никоя реклама, защото ще ти спести стотици левове, а не струва нищо
Next: Сумата е смайваща! Ето колко пари получава президентът

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.