Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цяла България се избива да си купи апартамент на това място в София
  • Новини

Цяла България се избива да си купи апартамент на това място в София

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2023
dlkgskdfhdkmdfkmhkfhgf.png

Най-предпочитани от купувачите са жилищата в широкия център на София, където
влизат квартали като “Банишора”, Зона Б-18, Зона Б-19 и Зона Б-5, както и апартаментите
в “Малинова долина”, където тече изграждането на редица нови комплекси и отделни
сгради, показват данни на компания за недвижими имоти.

 

Средната цена на апартаментите в Зоните Б-18, Б-19 и Б-5 е около 2000 евро/кв.
м, сочат разчети на консултантската компания. Жилищата в “Кръстова вада” са с
близки цени – около 1900 евро/кв. м. В “Малинова долина” има по-изгодни предложения
и там средната цена на имотите е 1470 евро/кв. м, показват данни за реално сключените
сделки.

 

Най-много сделки има в районите на София, където строят нови жилищни сгради.
В тези квартали предлагането е по-голямо, което води до реализирането на повече
продажби. Самите купувачи предпочитат жилища ново строителство.

 

Предимствата на им са много, като сред тях са качеството на използваните строителни
материали и добрият вид на общите части.

При изграждане на нова жилищна сграда строителните предприемачи обикновено оправят
и тротоара и останалите елементи на заобикалящата я среда.

 

В момента на пазара на имоти са активни както купувачи с инвестиционна цел, така
и за собствено ползване, които разчитат в голяма степен на ипотечно кредитиране.
Купувачите са окуражени от слабото нарастване на лихвите по банковите кредити,
добрата заетост и ръста на доходите, коментираха брокери на имоти.

 

Делът на закупените тристайни апартаменти нарасна до 42% и почти се изравни с
този на двустайните.

Това са нива, които бяха характерни и за 2020-2021 г. Изключение от тази обща
тенденция прави 2022 г., когато сделките с двустайни жилища достигнаха 70% от
общия жилищен пазар и бяха движени основно от инвестиционни намерения с цел съхранение
на наличните спестявания.

 

Това показва, че през настоящата година е подобрен балансът на пазара на имоти
и се връща основният двигател за устойчив растеж, а именно – купувачите на жилища
за собствено ползване.

Престоят на имотите на пазара леко се удължи, но често сделки се сключват и за
броени дни, ако цените са определени на ниво, съответстващо на ситуацията на пазара.

 

Купувачите правят повече огледи, за да изберат офертата, която е най-добра за
тях откъм цена, качество на имота и локация, а продавачите са по-гъвкави при преговорите.

В резултат през настоящата година жилищният пазар в София е по-добре балансиран
от гледна точка на търсене и предлагане.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекар: Хората с тези заболявания НЕ трябва да ядат мандарини
Next: Няма застраховани: Красива водеща на Нова претърпя кошмарен инцидент

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.