Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Денков с тежко обвинение: Това, което не знаете и го казва за първи път е…
  • Новини

Денков с тежко обвинение: Това, което не знаете и го казва за първи път е…

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
fdslglkfdhkgfhkfghgf.png

„Не смятам, че трябва да отговарям на всички глупости, които се говорят в публичното пространство“ – това заяви премиерът акад. Николай Денков на брифинг в Народното събрание (НС).

Той коментира и избора на проф. Момчил Мавров за подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). БЛИЦ припомня, че по време на дебатите се стигна и до сблъсъци между депутатите.

„С избора на този подуправител бяха нарушени два принципа. Този човек има проблем. Аз лично съм виждал сигнал до ДАНС до прокуратурата, че той е лобирал за чужди интереси. Наредих да бъде изпратен до председателят на НС Росен Желязков точно този доклад“, заяви Денков.

По думите му назначаването на проф. Мавров на позиция, която е свързана с разпределянето на над 8 млрд. лв. годишно е проблем: „Второ – договорките с ГЕРБ винаги са били едни и същи. Казвал съм го много пъти – трябва да имаме съгласие и хората, които се назначават, да бъдат приемливи и от двете страни.

Но вчера абсолютно силово ГЕРБ и ДСП с подкрепата на „Възраждане“ избраха този човек“, каза Денков и поясни, че очаква ГЕРБ да оттегли кандидатурата на проф. Мавров.

„Това, което не знаете и го казва за първи път – от две седмици ГЕРБ вече бави приемането на правилата за избор на председател на Антикорупционната комисия.

Или ГЕРБ ще се върне обратно по пътя, по който тръгнахме, или ние през последните две седмици сме се отклонили в грешна посока. Това е залогът пред нас и заради това емоциите са по-високи“, заяви още премиерът.

„ГЕРБ се опитва от самото начало да работи на квотен принцип. От самото начало с Мария Габриел казахме, че това няма да стане. Начинът да се реализира това сътрудничество е всички лица да са приемливи и за нея, и за мен“,допълни Денков.

„Вчера много ясно се видя, че има опасност да тръгнем в грешната посока. Разговаряхме с ръководителите на ПГ на ПП-ДБ, че ние трябва да се върнем обратно в правилната посока. Ако това не стане, това правителство няма смисъл”, категоричен е Денков.

По думите му единственият смисъл правителството да работи е, ако България се движи в правилната посока, особено сега, когато сме „на една ръка” разстояние от Шенген.

„Какво означава да напълним Антикорупционната комисия с хора като този, когото гласувахме вчера. Това означава да превъртим играта отново и да се окаже, че хора със съмнителна репутация се опитват да управляват България – в това няма да участваме”, предупреди той.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помниш ли виетнамското чудо, който всеки имаше у дома?! Виж само за колко неща помага
Next: 7 признака, че някой ви закриля отгоре, човек който много ви е обичал и си е отишъл от този свят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.