Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край на бедността: Завършваш тази специалност, взимаш над 6 бона чисто
  • Новини

Край на бедността: Завършваш тази специалност, взимаш над 6 бона чисто

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
gfsagkdfklglkdfglkre.png

На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 6469 лв. (при 5592 лв. регистриран през миналата година), следвани от завършилите същото направление в Нов български университет – 5767 лв. (при 4333 лв. през миналата година).

Това беше съобщено при представянето на тазгодишното 13-о издание на Рейтинговата система на висшите училища в България в Министерството на образованието и науката (МОН).

 

Подобряване на реализацията на завършилите висши училища на пазара на труда, повишаване на дела на чуждестранните студенти и увеличаване на броя, както и на влиянието на научните публикации на българските висши училища.

Тези основни тенденции рейтинговата система за 2023 г. отчете министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. Той уточни, че данните в нея се използват за формиране на национални политики във висшето образование.

Резултатите бяха представени от Георги Стойчев от консорциума „ИОО-С“, който заедно с МОН изготвя обновените данни в рейтинговата система.

Конкретните данни в рейтинговата система показват, че делът на регистрираните безработни, завършили през предходните пет години висше образование в страната, се задържа близо до миналогодишните малко над 2% при нива от 3,5% през 2021 г.

Другите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда продължават да се подобряват, достигайки до рекордни за последното десетилетие стойности.

Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада от 14% през 2023 г. от близо 17% през миналата година и от над 25% през 2014 г.

Делът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до над 59% през 2023 г. при 54% през миналата година и при 46% през 2014 г.

Средният облагаем доход на завършилите също нараства, достигайки до над 2200 лева през 2023 г. при 1839 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 г.

Най-ниска безработица (под 1%) има сред завършилите професионалните направления: „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Военно дело“ и „Математика“, а най-висока – сред завършилите „Социални дейности“ (3,4%).

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ и „Военно дело“ (над 4000 лв.), следвани от тези, които са завършили „Металургия“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Комуникационна и компютърна техника“ и „Национална сигурност“ (между 3000 и 4000 лв.).

На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 6469 лв. (при 5592 лв., регистриран през миналата година), следвани от завършилите същото направление в Нов български университет – 5 767 лв. (при 4333 лв. през миналата година).

Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната, като цяло е 5,08, което е най-високото измерено ниво от 2013 г.

По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование са приетите първокурсници в направлението „Информатика и компютърни науки“ на Софийския университет (5,75), следвани от тези, приети в направленията „Обществени комуникации и информационни науки“ на Американския университет и в „Медицина“ на Медицинския университет в София (5,72).

Трите професионални направления с най-много действащи студенти през 2023 г. са: „Икономика“ с 24 906, „Педагогика“ (16 900) и „Медицина“ (12 660). Най-малко студенти се обучават в направлението „Теория на изкуствата“ – 48.

Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ – 19 167, следвано от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 16 226 и от УНСС с 14 358 студенти.

Две са висшите училища, които имат под 100 студенти. 85 студенти има в Театралния колеж „Любен Гройс“, а 94 са студентите в Европейския политехнически университет в Перник, съобщи Георги Стойчев.

Той каза, че в рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 г. до над 8% от действащите студенти през 2023 г.

Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията: „Медицина“ (57% от действащите студенти), „Стоматология“ (46%) и „Ветеринарна медицина“ (31%).

В страната има 128 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. В подобни програми през 2023 г. са се обучавали 2,8% от действащите студенти в страната.

Данните показват продължаваща тенденция за повишаване на броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища, регистрирани в глобалните библиографски бази данни.

Броят на научните публикации на българските висши училища в библиографската база данни Web of Science през петгодишния период 2018-2022 г. е над 24 000 и надхвърля с около 3500 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2017-2021 г.), когато те са били приблизително 20 500.

Броят на публикациите в Scopus през периода 2018-2022 г. е малко над 27 000 и надхвърля с над 6000 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2017-2021 г.), когато те са били приблизително 21 000.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненадата е голяма: Разбра се кой печели Игри на волята и взима 100-те бона
Next: Удар за големите магазини! Големи хипермаркети влизат в България, първите ѝ магазини ще са в…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.