Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Край на бедността: Завършваш тази специалност, взимаш над 6 бона чисто
  • Новини

Край на бедността: Завършваш тази специалност, взимаш над 6 бона чисто

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
gfsagkdfklglkdfglkre.png

На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 6469 лв. (при 5592 лв. регистриран през миналата година), следвани от завършилите същото направление в Нов български университет – 5767 лв. (при 4333 лв. през миналата година).

Това беше съобщено при представянето на тазгодишното 13-о издание на Рейтинговата система на висшите училища в България в Министерството на образованието и науката (МОН).

 

Подобряване на реализацията на завършилите висши училища на пазара на труда, повишаване на дела на чуждестранните студенти и увеличаване на броя, както и на влиянието на научните публикации на българските висши училища.

Тези основни тенденции рейтинговата система за 2023 г. отчете министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. Той уточни, че данните в нея се използват за формиране на национални политики във висшето образование.

Резултатите бяха представени от Георги Стойчев от консорциума „ИОО-С“, който заедно с МОН изготвя обновените данни в рейтинговата система.

Конкретните данни в рейтинговата система показват, че делът на регистрираните безработни, завършили през предходните пет години висше образование в страната, се задържа близо до миналогодишните малко над 2% при нива от 3,5% през 2021 г.

Другите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда продължават да се подобряват, достигайки до рекордни за последното десетилетие стойности.

Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада от 14% през 2023 г. от близо 17% през миналата година и от над 25% през 2014 г.

Делът на наетите висшисти, които през първите пет години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до над 59% през 2023 г. при 54% през миналата година и при 46% през 2014 г.

Средният облагаем доход на завършилите също нараства, достигайки до над 2200 лева през 2023 г. при 1839 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 г.

Най-ниска безработица (под 1%) има сред завършилите професионалните направления: „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Военно дело“ и „Математика“, а най-висока – сред завършилите „Социални дейности“ (3,4%).

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ и „Военно дело“ (над 4000 лв.), следвани от тези, които са завършили „Металургия“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Комуникационна и компютърна техника“ и „Национална сигурност“ (между 3000 и 4000 лв.).

На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 6469 лв. (при 5592 лв., регистриран през миналата година), следвани от завършилите същото направление в Нов български университет – 5 767 лв. (при 4333 лв. през миналата година).

Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната, като цяло е 5,08, което е най-високото измерено ниво от 2013 г.

По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование са приетите първокурсници в направлението „Информатика и компютърни науки“ на Софийския университет (5,75), следвани от тези, приети в направленията „Обществени комуникации и информационни науки“ на Американския университет и в „Медицина“ на Медицинския университет в София (5,72).

Трите професионални направления с най-много действащи студенти през 2023 г. са: „Икономика“ с 24 906, „Педагогика“ (16 900) и „Медицина“ (12 660). Най-малко студенти се обучават в направлението „Теория на изкуствата“ – 48.

Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ – 19 167, следвано от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 16 226 и от УНСС с 14 358 студенти.

Две са висшите училища, които имат под 100 студенти. 85 студенти има в Театралния колеж „Любен Гройс“, а 94 са студентите в Европейския политехнически университет в Перник, съобщи Георги Стойчев.

Той каза, че в рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 г. до над 8% от действащите студенти през 2023 г.

Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията: „Медицина“ (57% от действащите студенти), „Стоматология“ (46%) и „Ветеринарна медицина“ (31%).

В страната има 128 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. В подобни програми през 2023 г. са се обучавали 2,8% от действащите студенти в страната.

Данните показват продължаваща тенденция за повишаване на броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища, регистрирани в глобалните библиографски бази данни.

Броят на научните публикации на българските висши училища в библиографската база данни Web of Science през петгодишния период 2018-2022 г. е над 24 000 и надхвърля с около 3500 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2017-2021 г.), когато те са били приблизително 20 500.

Броят на публикациите в Scopus през периода 2018-2022 г. е малко над 27 000 и надхвърля с над 6000 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2017-2021 г.), когато те са били приблизително 21 000.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненадата е голяма: Разбра се кой печели Игри на волята и взима 100-те бона
Next: Удар за големите магазини! Големи хипермаркети влизат в България, първите ѝ магазини ще са в…

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.