Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дете почина в студа на оживен паркинг на път за училище. Никой не му помогна
  • Новини

Дете почина в студа на оживен паркинг на път за училище. Никой не му помогна

Иван Димитров Пешев декември 4, 2023
zdoidkfskgdflkglkdfgfd.png

14-годишно момиче се обажда на баща си, докато отива на училище в Андрихов, за да каже, че е в беда. След разговора им обаче мъжът не успява да открие детето си в града с 20 000 жители, който се намира близо до Краков, Полша. То умира в студа – на оживения паркинг на голям магазин, разказват полски медии, цитирани от БТВ.

Случаят предизвиква дълбока тъга в Полша, а също и критики към полицията и хората, които небрежно подминавали умиращото дете.

Както всяка сутрин, миналия вторник момичето отивало към гимназията си. Но така и не стигнала до нея. Около 8:15 часа (9:15 българско) Наталия звъннала на бащата, казала му, че не се чувства добре, изпитва замаяност и не знае къде се намира. След този разговор тя повече не вдига телефона.

Бащата на ученичката веднага започнал отчаяно да я търси. Негови приятели също се включили в издирването. Неуспешно. Около 10:00 часа мъжът отишъл в полицейското управление и помолил органите на реда за съдействие.

Те обаче не предприели незабавни действия. Близък на семейството сподели, че полицаите първо накарали бащата да чака, а след това го разпитали, вместо бързо да проследят мобилния телефон на момичето заради студа. В крайна сметка полицията започнала издирване. В социалните мрежи обаче се появиха критики, че служителите ѝ не били особено ангажирани.

Наталия е открита около 13:30 часа – неподвижно лежала в снега до рекламна табела на паркинга на супермаркет при минус 3 градуса по Целзий. Предполага се, че след като се е облегнала на железата, е изпаднала в безсъзнание.

Никой от служителите на супермаркета или клиентите му не забелязали момичето в снега. Покрай него минавали десетки минувачи. Дори след като ученичката лежала вече в безсъзнание на земята в студа, никой не отишъл да провери какво се случва с нея.

Когато Наталия е открита около пет часа след обаждането си, е установено, че дълго преди това тя страдала от тежка хипотермия (измръзване). След като е открита в рамките на издирвателната акция и след оказване на първа помощ на място, тя е откарана в болница.

Местните медии съобщиха, че телесната температура на ученичката била паднала само до 22 градуса. Тя издъхна в сряда в клиника в Краков.

„Всички сме шокирани“, коментира кметът на Андрихов Томаш Зак.

„Наталия бе щастливо момиче и никога не боледувала“, коментираха близките ѝ .

Социалните мрежи се изпълниха с коментари за случилото се. Полските граждани изразяват съболезнованията си към семейството на Наталия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За зрителите Осман е истинския победител в Мастър шеф, ето защо
Next: Голяма трагедия в Пловдив! Внезапно почина обичан от всички млад лекар

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.