Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Неизвестни причини защо България пада под Османска власт
  • Новини

Урок по история: Неизвестни причини защо България пада под Османска власт

Иван Димитров Пешев декември 5, 2023
somdfsngdnfgkdfshkfghgf.png

Всички знаем годината 1396 като една от най-черните дати в нашата история. Тогава България за втори път в историята си попада под чужда власт, но много по-тежка и продължителна от предишния случая с Византия. Някои от причините за провала на българите са познати на всички, но има някои, които не са толкова популярни и са сравнително непознати за широката общественост. Днес ще се опитам да акцентирам върху тях, пише Poznanieto.bg.

Известните причини за падането на България

Причините, които знаем всички са основни 2:

 

Разпокъсаната България

По това време, нашата държава е много силно феодализирана. Всеки местен болярин си има своя собствена държава и се бори за място под слънцето. Без ясна силна и здрава централна власт, няма как българите да бъдат обединени и да се справят с идващата напаст.

Самите процеси текат още през миналия XIII век, но централната власт допълнително се отслабва и от българските царе в Търново. Глупавото решение на цар Иван Александър за отделянето на Иван Срацимир като владетел на Видинското царство, а Иван Шишман на Търновското със сигурност е ключова грешка за падането на България под чужда власт

Неоценяване на заплаха от балканските народи

Това е другата причина, която често се дава. Балканските народи воюват помежду си от векове и неоценяват заплахата от селджуските турци. Дори византийците ги използват първоначално като наемници, за да имат предимство спрямо останалите. Ако се концентрираме върху българите, ще видим, че те са много по-заинтересувани да воюват помежду си отколкото да се обединят срещу общата заплаха.

Поне това е факт до към 70-те години на XIV век. По-късно се правят опити за общ отпор, но османците вече са набрали скорост и успяват да използват римсаката тактика Разделяй и владей.

Кои са неизвестните причини за падането на България

Пак ще уточня – неизвестните причини не означава, че никой не ги знае, но те рядко се дават като първопричина за тази катастрофа. Сега ще се опитам да ги систематизирам:

Разделяй и владей

Тази тактика още от римско време е ключова за всяко успешно управление. Тя се използва с огромен успех още в предишните векове в монголците. Те използват вариацията, че задължават подчинените народи да воюват срещу неподчинените и по този начин запазват армията си непокъната.

Този метод използват и османците. Те задължавата местните си васали да им дават войски и използват този човешки ресурс да воюва срещу техинте неприятели. По тази начин те отслабват и двете страни, а тяхната армия остава непокътната.

Предаване на крепости без бой

Войните между България, Византия и Сърбия през тези векове са толкова чести, че много крепости предпочитат да се предадат пред идващата армия, вместо да воюват. Това е тактика още от предишните векове. От съвременна гледна точка звучи много странно, но ако на всеки няколко години идва нова армия и завладява населението – за да се запази, то се подчинява и не воюва.

Иначе ще бъде избито или продадено в робство. Това се случва с много крепости, особено в Тракия, които просто смятат, че отново сменят един господар с друг. Но по-късно разбират, че османците не са господари като българите и византийците и плащат много скъпо за грешката си.

Чумавата България

Това е друг елемент, който много рядко се споменава. В този период има поредица от сушави години с лоша реколта. Това води до сериозен демографски срив, особено в Северна България. Води след себе си и до появата на епидемии от чума. Това влошава много ситуацията на българите и ги поставя в много по-тежко положение спрямо предишните години. Знаем за големи чумни епидемии на Балканите през следните години:1347, 1362 и 1369. Друга информация от анонимната ватинканска хроника ни споделя, че в периода между 1347-1430 е имало цели 9 големи чумни епидемии в Европа. За Западна Европа знаем, че някои градове губят до 80% от населението си. За България нямаме толкова точно информация, но със сигурност отражението е огромно.

Ересите вземат връх в България

Тези всички събития се отразяват върху начина на мислене и поведение на населението на България. Това е златен период за различни видове ереси, които обясняват всички тези събития с греховете натрупани от хората. Това води до допълнителен разпад сред хората и отслабване на влиянието на централната власт. Когато идват и османците – това се приема за Божие наказание и не води до съответната реакция сред населението. Разбира се, това е по-скоро вторична причина спрямо по-горните,но е важно да се отбележи, тъй като рядко се споменава.

Комбинацията от всички тези фактори води след себе си до този фатален край на Втората Българска държава. Важно е тези събития да се помнят и да се разбират причините за тях. По този начин можем да си вземем поука от тях и да се опитаме да не ги повтаряме в бъдещето под нова, но подобна форма.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново предложение: деца до 18 години навън след 22:00 часа само ако родител се разпише
Next: 10 факта, които не знаете за Марианна – победителката в MasterChef 8

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.