Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Неизвестни причини защо България пада под Османска власт
  • Новини

Урок по история: Неизвестни причини защо България пада под Османска власт

Иван Димитров Пешев декември 5, 2023
somdfsngdnfgkdfshkfghgf.png

Всички знаем годината 1396 като една от най-черните дати в нашата история. Тогава България за втори път в историята си попада под чужда власт, но много по-тежка и продължителна от предишния случая с Византия. Някои от причините за провала на българите са познати на всички, но има някои, които не са толкова популярни и са сравнително непознати за широката общественост. Днес ще се опитам да акцентирам върху тях, пише Poznanieto.bg.

Известните причини за падането на България

Причините, които знаем всички са основни 2:

 

Разпокъсаната България

По това време, нашата държава е много силно феодализирана. Всеки местен болярин си има своя собствена държава и се бори за място под слънцето. Без ясна силна и здрава централна власт, няма как българите да бъдат обединени и да се справят с идващата напаст.

Самите процеси текат още през миналия XIII век, но централната власт допълнително се отслабва и от българските царе в Търново. Глупавото решение на цар Иван Александър за отделянето на Иван Срацимир като владетел на Видинското царство, а Иван Шишман на Търновското със сигурност е ключова грешка за падането на България под чужда власт

Неоценяване на заплаха от балканските народи

Това е другата причина, която често се дава. Балканските народи воюват помежду си от векове и неоценяват заплахата от селджуските турци. Дори византийците ги използват първоначално като наемници, за да имат предимство спрямо останалите. Ако се концентрираме върху българите, ще видим, че те са много по-заинтересувани да воюват помежду си отколкото да се обединят срещу общата заплаха.

Поне това е факт до към 70-те години на XIV век. По-късно се правят опити за общ отпор, но османците вече са набрали скорост и успяват да използват римсаката тактика Разделяй и владей.

Кои са неизвестните причини за падането на България

Пак ще уточня – неизвестните причини не означава, че никой не ги знае, но те рядко се дават като първопричина за тази катастрофа. Сега ще се опитам да ги систематизирам:

Разделяй и владей

Тази тактика още от римско време е ключова за всяко успешно управление. Тя се използва с огромен успех още в предишните векове в монголците. Те използват вариацията, че задължават подчинените народи да воюват срещу неподчинените и по този начин запазват армията си непокъната.

Този метод използват и османците. Те задължавата местните си васали да им дават войски и използват този човешки ресурс да воюва срещу техинте неприятели. По тази начин те отслабват и двете страни, а тяхната армия остава непокътната.

Предаване на крепости без бой

Войните между България, Византия и Сърбия през тези векове са толкова чести, че много крепости предпочитат да се предадат пред идващата армия, вместо да воюват. Това е тактика още от предишните векове. От съвременна гледна точка звучи много странно, но ако на всеки няколко години идва нова армия и завладява населението – за да се запази, то се подчинява и не воюва.

Иначе ще бъде избито или продадено в робство. Това се случва с много крепости, особено в Тракия, които просто смятат, че отново сменят един господар с друг. Но по-късно разбират, че османците не са господари като българите и византийците и плащат много скъпо за грешката си.

Чумавата България

Това е друг елемент, който много рядко се споменава. В този период има поредица от сушави години с лоша реколта. Това води до сериозен демографски срив, особено в Северна България. Води след себе си и до появата на епидемии от чума. Това влошава много ситуацията на българите и ги поставя в много по-тежко положение спрямо предишните години. Знаем за големи чумни епидемии на Балканите през следните години:1347, 1362 и 1369. Друга информация от анонимната ватинканска хроника ни споделя, че в периода между 1347-1430 е имало цели 9 големи чумни епидемии в Европа. За Западна Европа знаем, че някои градове губят до 80% от населението си. За България нямаме толкова точно информация, но със сигурност отражението е огромно.

Ересите вземат връх в България

Тези всички събития се отразяват върху начина на мислене и поведение на населението на България. Това е златен период за различни видове ереси, които обясняват всички тези събития с греховете натрупани от хората. Това води до допълнителен разпад сред хората и отслабване на влиянието на централната власт. Когато идват и османците – това се приема за Божие наказание и не води до съответната реакция сред населението. Разбира се, това е по-скоро вторична причина спрямо по-горните,но е важно да се отбележи, тъй като рядко се споменава.

Комбинацията от всички тези фактори води след себе си до този фатален край на Втората Българска държава. Важно е тези събития да се помнят и да се разбират причините за тях. По този начин можем да си вземем поука от тях и да се опитаме да не ги повтаряме в бъдещето под нова, но подобна форма.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново предложение: деца до 18 години навън след 22:00 часа само ако родител се разпише
Next: 10 факта, които не знаете за Марианна – победителката в MasterChef 8

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.