Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Парламента взе извънредно решение за цяла България
  • Новини

Парламента взе извънредно решение за цяла България

Иван Димитров Пешев декември 6, 2023
dsaglkdsfgkdfkhkfhgf.png

Със 171 гласа „за“, „против“ – 34, двама въздържали се парламентът реши да бъде създадена временна комисия във връзка със споразумението между „Булгаргаз“ ЕАД и турската енергийна компания „Боташ“, подписано на З януари 2023 г. Предложението е на ПГ на „БСП за България“. Тя ще е от 12 души, по двама от всяка парламентарна група.

Временният орган ще работи един месец и трябва да изясни и анализира условията по споразумението и неговия ефект за енергийната система на България, както и сключените договори за доставка на газ в България през последните две години.

„За“ бяха от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“. ДПС гласува „против“, двамата въздържали се депутати бяха от ГЕРБ-СДС.

За председател беше избран Жечо Станков от ПГ на ГЕРБ-СДС. Предложенията на БСП Борислав Гуцанов да оглави комисията и на „Възраждане“ за Йордан Тодоров не събраха необходимите гласове.

От ГЕРБ-СДС в състава на временния орган, освен избрания за председател Станков, влиза и Александър Ненков. ПП-ДБ ще бъдат представени от Радослав Рибарски и Венко Сабрутев. „Възраждане“ – Йордан Тодоров и Димитър Гюрев. ДПС – Рамадан Аталай и Хамид Хамид. „БСП за България“ – Борислав Гуцанов и Драгомир Стойнев, а „Има такъв народ“ – Павела Митова и Александър Вълчев.

По време на дебата Мартин Димитров от „Продължаваме промяната-Демократична България“, заявявайки подкрепа за комисията, попита как така служебно правителство с кратък мандат подписва дългосрочен договор за доставка на газ. Такива споразумения, които са свързани с дългосрочен ангажимент, не би трябвало да се сключват без консултация с парламента, смята депутатът.

Тези, които говорят за нуждата от санкция на парламента, забравят, че именно тяхното правителство скри плана за възстановяване, включи се в дебата Цончо Ганев от „Възраждане“.

Според колегата му Искра Михайлова договорът ощетява българската държава. Не е изключено тази комисия да доведе до силно рестриктивни мерки по отношение на бившия министър на енергетиката, отбеляза тя. Смятам, че този договор е изцяло отговорност на президента, защото неговият служебен министър го подписа, коментира и Стоян Таслаков от „Възраждане“.

Големият въпрос е свързан със стабилността на енергетиката в сектор „газ“, подчерта Жечо Станков от ГЕРБ-СДС. Важно е, според него, да се погледне до какво състояние бе доведен „Булгаргаз“ и то не заради мениджмънта. Държавата да подсигури дружеството с достатъчно ресурс, защото на 1 януари догодина цената на газа за българските потребители ще скочи много заради скъп газ, съхраняван в „Чирен“, поиска Станков.

Ако „Булгаргаз“ не бъде компенсиран от държавата, цената на газа от 1 януари може да „експлодира“, съгласи се Драгомир Стойнев от левицата. Вие сте управляващите, ако цената скочи до небесата, ще бъдете виновни- вие и ПП-ДБ, изтъкна той. Трябва да обясните как така дружеството в баланса си има вече минус 260 млн.лв., настоя депутатът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българите гурбетчии изтръпнаха, спират им кранчето за Великобритания
Next: Задава се голяма секира с тока, започваме да плащаме такса достъп, умножена по…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.