Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обявиха пенсията на Лили Иванова: Примата затвори завинаги устите на критиците си
  • Новини

Обявиха пенсията на Лили Иванова: Примата затвори завинаги устите на критиците си

Иван Димитров Пешев декември 6, 2023
fdsksdfkjgfdgjnfdhfdghgf.png

За Лили Иванова се знае, че е дълбоко вярващ човек, който никак не обича да показва чувствата и пристрастията си. В редките си интервюта естрадната прмадона казва, че има хора и семейства, на които помага, но смята за ненужно да говори за това. Наблюдателни посетители на Самоковския девически манастир „Покров Богородичен” пък от години твърдят, че това е любимият храм на певицата и място, където тя обича да се усамотява и да се отърсва от ежедневната суета.

Не е тайна, че Лили дарява пенсията си на женската обител в Самоков. До края на миналата година Примата взима по-малко от 300 лева пари за старост, които редовно препраща към монахините. Но от ноември 2019-та с решение на Народното събрание пенсията й рязко е увеличена със 700 лева като творец с големи заслуги за България. Неизвестно остава дали новият размер отива целият за манастира в Самоков, пише „Уикенд“.

 

Добре известно е обаче както в Самоков, така и в цяла България, че Лили Иванова дарява средствата за изографисване в църквата на манастира на библейската сцена, при която Исус Христос влиза в Йерусалим на Цветница – именният ден на звездата. Стенописът се намира от ляво на входа и добре хармонира с цялостната украса на църквата, която е дело на един от най-забележителните родни иконописци от Възраждането до днес като Захари Зограф, роден и учил се на творчество в Самоков.

В църквата на манастира „Покров Богородичен” в рилското градче има и красива иконопис на Богородица Живоносен източник. Голямата фреска се намира високо от лявата страна на храма близо до входната врата. Цветовете са ярки и явно са сравнително нови – малко опушени са от дима на свещите и тамяна. Личи и ръката на талантлив иконописец. Най-долу на стенописа с бели букви през цялото платно е написано „Дар от Лили Иванова в памет на майка й Мария”.

Като се има предвид привързаността на Примата към самоковския манастир, може да се приеме, че именно тя е финансирала изобразяването на библейската сцена в манастирската църква, като е пожелала това да е вечен спомен за нейната майка Мария Петрова. За нея певицата винаги казва, че заедно с баща й никога не са й се карали, но са научили нея и сестра й на ред и дисциплина.
Освен това майката Мария била и много добра певица, както и други роднини на изпълнителката на „Детелини”. Мария Петрова Дамянова родила четири момичета, но две от тях починали от скарлатина. В официалната биография на примата на естрадата е записано, че майката Мария е била домакиня и не е работила. Но когато семейството изпитва парични проблеми, тя работи известно време като келнерка.

Дарът на Лили Иванова към майка й изобразява една от най-силните като послание сцени в християнската живопис. Празникът на иконата на Света Богородица Живоносен източник се отбелязва винаги на Светли Петък след Великден. Обикновено най-големият православен празник Възкресение Христово се чества около рождения ден на Лили Иванова – 24 април, и е възможно това да е една от причините тя да избере точно тази сцена да се изрисува в памет на майка й. В същото време обаче Богородица Живоносен източник е свързана с надеждата за вечното възраждане на живота и лечение на всички болести и страдания. Така се дава израз на мъката на голямата певица за един от най-близките хора и надеждата чрез стенописа да се подържа жива връзката с духа на майката.

Историята на иконата Богородица Живоносен извор е свързана със събитие, станало през 5 век след Христа. По това време в Константинопол, близо до градските врати, наричани Златни, имало горичка от кипарисови дървета, а в нея – чудотворен извор. То било посветено на Пресвета Богородица, но поради човешка небрежност запустяло и обраснало с гъст храсталак, а изворът се покрил с тиня. От живоносния извор оздравял император Юстиниан, а безплодната царица Зоя родила син – Константин Порфирородни. Запомнен е и следният удивителен случай. Благочестив поклонник се поминал на път за това свято място. Умирайки, той помолил да откарат мъртвото му тяло при извора и да излеят върху него три котли от живоносната вода. И щом сторили това, мъртвецът възкръснал. Преданието е запазило спомена за безброй чудеса, изобилно изтекли от Живоносния източник и облагодетелствували царе и патриарси, богати и бедни, знатни люде и хора от простия народ. Благодатната сила на Божията Майка и до днес не престава да чудодействува чрез Нейния живоносен извор.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето каква прелестна къща е построил Рачков на родителите си. Снимка на актьора с майка му
Next: 8 признака, че сте здрави, дори и да не мислите така

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.