Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Масови съкращения в тази компания: 1700 служители в България изтръпнаха за работата си
  • Новини

Масови съкращения в тази компания: 1700 служители в България изтръпнаха за работата си

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
sdfsdfmkgdmfkgkfdkhfghfg.png

Представете си, че огромна компания току-що е купила вашия работодател за милиарди и първото нещо, което прави е да съкрати над 2800 души, преди да каже на всички останали да се върнат в офиса. Точно това е направила Broadcom след придобиването на VMware.

Още през 2022 година Broadcom – компания, известна с проектирането и производството на полупроводникови продукти обяви плановете си да купи компанията за облачни изчисления и виртуализация VMware в сделка с пари и акции на стойност приблизително 61 милиарда долара. Сделката предвиждаше също така Broadcom да поеме дълга на VMware в размер на 8 милиарда долара, пише специализираният сайт kaldata.com.

Припомняме, че на 23-ти ноевмри Broadcom съобщи, че е завършила придобиването на VMware на. Както често се случва при сливания, едно от първите действия, предприети от Broadcom бе да извърши масови съкращения в току-що закупената компания.

Най-малко 2837 служители на VMware в няколко държави ще загубят работата си, но под заплаха може да се окаже още по-голяма част от всичките 38 300 служители на VMware в световен мащаб, а да не забравяме, че само в България за компанията работят 1700 души.

Ако това не е достатъчно, за да разгневи служителите на VMware, тези, които не са били уволнени са получили ултиматум от главния изпълнителен директор на Broadcom Хок Тан:

“Ако живеете в радиус от 50 мили от офиса, идвайте в офиса. Сътрудничеството е важно и е ключова част от поддържането на културата с вашите колеги“ каза той.

VMware отдавна е компания, която е приятелски настроена към работата от вкъщи, което е коренно различно от политиката на Broadcom, която е толкова против работата от вкъщи, че през април 2020 година нареди на служителите си да се върнат в офиса, въпреки заповедта на щата Калифорния за оставане вкъщи.

Малко са въпросите, които са предизвикали такъв разрив между служителите и работодателите както работата от вкъщи. Много компании обещаха на служителите си, че практиките за дистанционна работа, въведени по време на пандемията ще бъдат постоянни, но все повече компании, включително Amazon, Roblox, Google и IBM казаха на служителите си, че могат или да се върнат в офисите, или да си намерят друга работа.

Напоследък ставаме свидетели и на все повече доклади за ползите от работата в офиса и недостатъците на дистанционната работа, включително този, който показва 18% спад в производителността на хората, работещи от вкъщи.

Принуждаването на служителите да се върнат обратно в офисите обаче доведе до протести и петиции срещу този ход. Това не е изненадващо, като се има предвид, че някои хора казват, че предпочитат да напуснат или да намалят заплатата си, отколкото да се върнат в офиса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Приеха важни промени за етажната собственост, касаят наематели и притежатели на кучета и котки в блока
Next: Верни до гроб: Жените от тези зодии обичат само един мъж в живота си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.