Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по география: Къде у нас се е намирал Бозенбург
  • Новини

Урок по география: Къде у нас се е намирал Бозенбург

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
bfdsokhdfhkfdkhfgh.png

Днес ще ви представим историята на бозата по нашите земи и най-вече как тя е свързана с един град в нашата страна. Заради нея, той е носил прякорът Бозенбург дълго време. Научете повече за историята на бозата и как тя оказва влияние върху българската история и до днес – все пак колко от нас са закусвали баничка с боза!

История на бозата по нашите земи

Бозата е позната още от 9-10 век сред тюрските народи в Азия. Постепенно навлиза и към Балканите – още повече с появата на Османската империя на територията на Европа. Тогава постепенно тя започва да се развива сериозно и като бизнес.

 

Тъй като почнала да се консумира много в османската армия, тъй като е изключително полезна за организма. Освен многобройните витамини, които се съдържат в нея, тя има и нещо рядко срещано. Млечната киселина е тази, която помага за храносмилането и затова се оказва много полезна. Но тогава се появява и един проблем. Излизат на пазара много разновидности на бозата.

Една от тях е Тартар Бозата – това е боза поръсена с опиум. Това води до гнева на османските власт и султан Селим II я забранява. През следващите години, много често я отменя и забранява. Причината е, че се опитват да се спрат някои от разновидностите на бозата като питие.

Например това са алкохолната боза(с много по-голямо количество алкохол от обикновената) или киселата боза. И двете се приемат негативно от османските власти и те се опитват да се справят с тях. Така през годините остават познатата ни сладка боза с минимално количество на алкохол.

Как бозата се превръща в символ на Радомир

Радомир и Любимец си оспорват този приз за столица на бозата в България, но се смята, че радомирци вземат предимство. Още в рамките на Османската империя, бозаджийството е занаят, който е прихванат от българите и те постепенно се развиват като отделен занаят.

Защо Радомир щял да строи бозопровод към София

По-конкретно за Радомир – смята се, че това се случва след Освобождението, когато този занаят започва да процъфтява там. Въпреки това, тази напитка става в истински символ на града след Войнишкото въстание от 1918 година. Тогава се открадват много тонове захар и брашно от складовете на гарата в Радомир. А това са основните съставки при производството на бозата. Така напитката се превръща в повод за много бъзици:

  • Бозенбург – Това е прякор, който излиза на радомирчани заради любовта им към тази напитка
  • Бозопровод към София – Разбира се, местните зевзеци не остават настрана и казват, че ще построят бозопровод към София, за да подхранват гладните столичани.
  • Уголемяване на бюста – Всички знаят за този мит за бозата, че действа по този начин на женските гърди. Причината за неговия произход е, че се дава на родилките, за да може да имат достатъчно кърма за новородените. По този начин се трансформира неговата функция.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ендокрилог: жените над 40, които имат проблем с щитовидната жлеза да ядат поне по 1 жълтък на ден
Next: МОРКОВ, ЛИМОН и МЕД при грип, задушаваща кашлица и храчки в белите дробове: Запишете тази рецепта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.