Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МОРКОВ, ЛИМОН и МЕД при грип, задушаваща кашлица и храчки в белите дробове: Запишете тази рецепта
  • Новини

МОРКОВ, ЛИМОН и МЕД при грип, задушаваща кашлица и храчки в белите дробове: Запишете тази рецепта

Иван Димитров Пешев декември 7, 2023
dfkhdkfkhfgkhkgfjhgjhg.png

Грипът, настинката и кашлицата са често срещани заболявания. И въпреки че симптомите са много неприятни, можете да си направите лечебен сироп от моркови. Освен това ще заредите тялото си с полезни вещества, така че бързо ще влезете във форма!

Кашлицата е много уморителна и може да затрудни изпълнението на ежедневните ви дейности.

 

Представяме ви рецепта, която има бърз ефект и улеснява отделянето на слузта.

Ще облекчи дразненето в гърлото веднага.

Основната съставка са моркови (за предпочитане от собствената ви градина или органични).

Богати са на витамин А, витамин С и витамини от В комплекс, както и калций, желязо, калий и фосфор.

Всички те облекчават кашлицата, грипа и настинката.

И най-важното, те помагат за разтварянето на слузта.

Как да успокоите кашлицата по естествен начин?

Единствените 3 съставки, от които се нуждаете, за да направите този сироп, са моркови, лимон и мед.

Необходими съставки:

5-6 броя големи моркови

сок от един лимон

4-5 супени лъжици мед

Приготвяне:

Обелете морковите, нарежете ги на по-малки парчета.

Сварете ги за няколко минути в малко вода, докато омекнат.

Намачкайте охладените моркови с вилица.

Добавете лимонов сок и мед.

Всичко се разбърква добре, докато се получи хомогенна смес и всички съставки се смесят добре.

Съхранявайте в хладилник в чист стъклен съд, добре затворен.

Употреба:

Този лечебен сироп от моркови трябва да се приема ежедневно по 4-5 супени лъжици, докато симптомите изчезнат.

Освен споменатите ползи в борбата с грипа, кашлицата и настинката, този сироп ще помогне и за успокояване на болките и възпалението на ставите.

Помага и срещу стрес и безпокойство, дава на тялото необходимата енергия, облекчава киселините.

Морковите съдържат най-много витамини от всички кореноплодни.

Не се препоръчва:

ако имате диабет (заради съдържанието на захар)
ако приемате диуретици, тъй като може да засили ефекта им

Забележка:

При здравословни проблеми винаги се обръщайте към Вашия лекар и следвайте инструкциите му!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по география: Къде у нас се е намирал Бозенбург
Next: Извънредно: България се люлее, две земетресения удариха за минути

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.