Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва пролет посред зима: Живакът удря 15 градуса до дни
  • Новини

Идва пролет посред зима: Живакът удря 15 градуса до дни

Иван Димитров Пешев декември 9, 2023
dflskgdfkbkfdkbkdfhdgf.jpg

След затоплянето обаче се очакват превалявания, първоначално от дъжд, а температурите
ще се понижат

Към средата на следващата седмица се очаква затопляне. Валежи в следващите 5-6 дни не се очакват.

Това заяви климатологът Симеон Матев по NOVA NEWS.

 

По думите му температурите ще бъдат в нормата – сутрин до минус 5-6 градуса,
следобед до 2-7 градуса. Затопляне ще се усети повече в планинските райони в средата на следващата седмица. На места температурите ще достигнат до 10-15
градуса.

 

След затоплянето обаче в петък-събота се очакват превалявания, първоначално от дъжд, а температурите ще се понижат.

В петък през нощта облачността от запад ще се разкъса и ще намалее, на места в Южна
България до предимно ясно време. В Дунавската равнина и по Черноморието ще се
образува ниска облачност или мъгла.

 

В повечето райони ще бъде почти тихо, на изток ще духа до умерен вятър със северна
компонента. Минималните температури ще са между минус 3° и 2°, в София – около
минус 3°. Атмосферното налягане е близко до средното за месеца и ще слабо ще се
понижи.

 

В събота в Дунавската равнина и по Черноморието ще се задържи облачно, на места – мъгливо,
с ръмежи. Над останалите райони облачността ще е променлива, преди обяд по-често
значителна. Ще духа слаб, в Източна България – умерен северозападен вятър. Максималните
температури ще са между 1° и 6°, в София – около 5°.

 

По Черноморието ще е облачно и мъгливо, на места с ръмежи. Ще духа умерен северозападен
вятър. Максималните температури ще са 4°-5°. Температурата на морската вода е
9°-11°. Вълнението на морето ще бъде 3-4 бала, след обяд ще отслабва.

 

В планините облачността ще е променлива. Ще духа умерен вятър от изток-югоизток.
Максималната температура на височина 1200 метра ще е около минус 3°, на 2000 метра
– около минус 3°.

 

В неделя над страната ще има разкъсана висока и средна облачност. В източните райони
ще духа слаб юг-югозападен вятър, а в останалата част от страната ще бъде почти
тихо и сутринта на места в низините и котловините ще се образува мъгла или ниска
слоеста облачност. Минималните температури ще са между минус 5° и 0°, а максималните
– между 2° и 7°.

 

В понеделник ще има променлива облачност, вероятността за валежи е малка. Вятърът ще се ориентира
от запад-северозапад и за кратко ще се усили до умерен. Температурите ще се повишат
с 2-3 градуса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Bижтe ĸaĸ дa cи нaпpaвитe coдeнa питĸa зa Бъдни вeчep зa нyлa вpeмe
Next: Вземете чесън, обикновено брашно и запомнете ТОВА за цял живот: 11 стари трика, които работят перфектно и днес

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.