Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Производителка: Сутринта ми изкупиха стоката за 80 ст., после си ги познах на пазара, но на двойна цена
  • Новини

Производителка: Сутринта ми изкупиха стоката за 80 ст., после си ги познах на пазара, но на двойна цена

Иван Димитров Пешев декември 10, 2023
gfdsokgdkfkhggflkdhdfhgf.png

„Тази заран бях в 4,30 часа на борсата. Колата ми беше натоварена с 20 кашона марули собствено производство. Повече от 80 стотинки никой не искаше да ми даде за бройка, макар да са големи и да тежат над 600 грама. Примирих се. По-добре да ги продам, отколкото да ги върна. Прибрах се към 6 часа у дома и с дъщеря ми отидохме в Пловдив. И какво да видя – моите марули на един от пазарите се предлагаха по 1,60 лева бройката. Познах си ги по кашона и по начина на опаковане в найлона“.

Това разказа пред „24 часа“ производителката Елена Иванова от село Чалъкови. Но за пореден път се чувства ограбена от търговците. Като нея са всички, които се занимават със зеленчукопроизводство.

„Имам две оранжерии – общо 5000 марули. Всяка коренче съм го отгледала от семка. 5000 пъти съм се навела и изправила, за да ги засадя в началото на октомври. И сега още толкова пъти се навеждам до земята, за да ги откъсна и да ги подредя. А търговците нито семена са купували, нито са садили, нито са давали пари за препарати, нито са поливали, нито са се навеждали и изправяли“, огорчена е Иванова.

Казва, че най-потърпевши са производители и крайни потребители. Според нея е редно, след като масово марулите се изкупуват в момента на 80 ст. бройката, на пазара да се продават неповече от лев, лев и двадесет.

„Никога няма да се оправим. Има договорка между търговците да не изкупуват за повече от тази цена, която те са си определили. Така е по борсите в Плодовитово и Първенец. Има обаче още по-нагли. Попитах ги, ако дойдат до село да ги вземат директно от двора, колко ще платят. Отговориха ми 40-45 стотинки за бройка. Представяте ли си“, потресена е Елена.

Но какво се случило днес на пазара, когато извадила телефона, за да заснеме марулите си, които часове по-рано е продала?

„Търговката ми вдигна лют скандал. „Кой ви е разрешил да снимате? То така не може! Питали ли сте ме“, викаше с все глас тя“, разказа Иванова.

Тя се надявала да успее да си продаде стоката поне за левче. Тръгнала по борсите преди седмица. Само първия ден й изкупили 100 марули за лев, а останалите 100 – за 90 стотинки. От втория ден насетне търговците отсекли: 80 и нито стотинка нагоре!

В момента прясната салата от маруля е най-изгодна, защото хубав домат по-евтин от 4 лева няма, краставиците също са скъпи, показа репортерско проучване.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До всички пенсионери, имаме много важни новини за вас на 10-ти декември от Асен Василев
Next: Ослепителна красавица, на висок пост в банка, се метна през прозореца на апартамента си, никой не знае защо

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.