Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Кой точно е написал Българската азбука?
  • Новини

Урок по история: Кой точно е написал Българската азбука?

Иван Димитров Пешев декември 10, 2023
abvsdfgdfhgfhfdghgf.png

Разбира се, въпросът е леко провокативен, но трябва да си дадем сметка за цялостната идея и реализация на създаването на тази писменост. Днес ще се опитам да ви представя нещата от малко по-различна гледна точка, за да разберем повече по този въпрос. Да видим кой и как точно решава да създаде българската азбука, пише Poznanieto.bg.

Кой решава да създаде българската азбука

Отговорът на този въпрос ще изглежда странно за мнозина, но истината е, че това са двама души. Единият, разбира се, е княз Борис. Но другият е ромейският  патриарх Фотий. На пръв поглед изгледжа много нелогично защо на Източната Римската империя и трябва създаването на българската азбука.

 

Ами причината е, че Фотий разбира, че християнството може да навлезе по-лесно в чуждите държави, ако се преподава на местния език. А за да се случи това, има необходимост от създаването на азбука на съответния народ. Тъй като в средата на IX век има борба за християнизирането на много народи, като най-важен от тях е българският, Фотий смята, че ромеите ще вземат предимство над Ватикана по този начин.

Това е и причината още през 855 година той да даде нарееждане на висшите ромейски служители Кирил и Методий да подготвят създаването на азбука и превода на богослужебните книги.

Как княз Борис подкрепя това дело

Чрез това, че допуска проповядването в Брегалнишката област в периода 855-856 година. Освен това изпраща петима синове на своите “хранени хора” – най-близките му сановници да бъдат обучени от светите братя, за да могат да поемат святото дело. Говоря за Светите Седмочисленици или по-скоро за петима от тях – Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд.

За връзката между тях и България лесно се вижда след събитията във Великоморавия. Никой от петимата не е убит или продаден в робство, а са екстрадирани в България, за да могат да продължат мисията си. След това успяват да обучат хиляди свещеници и да преведат няколкостотин богослужебни книги – всичко това само до 893 година. Тогава на Преславският народен събор, тяхната дейност е официализирана с приемането на новата писменост.

Кой точно е създал Кирилицата

По принцип се приема, че това е Климент Охридски, който успял да опрости трудната глаголица и кръстил новия вариант на учителя си Кирил. Но някои историци приемат, че това е съвместна работа на оцелелите ученици на Светите братя.

Даже някои скорошни изследвания показват, че това се е случило още преди 893 година в Голяма скриптория, която е долепена до Голямата базилика в Плиска. Това ни навява на мисълта, че това е преди столицата да бъде изместена в Преслав през 893 година. Така пише и биографът на Свети Климент Охридски – Теофилакт Охридски. Той споменава, че очертанията на глаголическите букви били много трудни били много трудни за лицата, които са подготвяни за свещеници.

Приема се, че това е докладвано на княз Борис и по негова заповед се започва реформирането на глаголицата в кирилицата. Най-логично е, че това едва ли е работа само на един човек, а най-вероятно дейно участие са взели всички най-учени българи. Логично е да се приеме и участието на сина на Борис – Симеон. За него се знае, че се завръща в България през 888 година.

Като завършил Магнаурската школа, той е безспорно един от най-подготвени лица за тази дейност. Бил е готвен от баща си за водач на българската църква, така че това със сигурност е влизало в прерогативите му. Трудно е да повярваме, че Симеон не е имал участие в доработката на кирилицата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мария Габриел с голяма новина за България и Шенген
Next: Дядо Пенчо, чиято история трогна българите, потегли към небесния си дом

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.