Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предлагат крайни мерки в образованието, идва краят на…
  • Новини

Предлагат крайни мерки в образованието, идва краят на…

Иван Димитров Пешев декември 11, 2023
sfdgldfskdhfkhkgfhkgfh.png

Синдикатът „Образование“ към КТ „Подкрепа“ е обезпокоен от резултатите в последното издание на проучването PISA за 2022 г., показали ниска функционална грамотност на българските ученици.

Делът на българските ученици под критичния праг на постижения в трите изследвани области е тревожно голям – 54 процента по математика, 53 процента по четене и 48 процента по природни науки. Това се посочва в съобщение от председателя на синдиката д-р Юлиян Петров.

 

Той отбелязва, че доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за България се казва, че „средните резултати за 2022 г. са по-ниски в сравнение с 2018 г. по математика и четене, и почти са същите, като през 2018 г., по природни науки“.

В Министерството на образованието и науката на 5 декември бяха представени резултатите от PISA 2022. В следващите години ще се работи целенасочено за това българските ученици да могат да реализират уменията, свързани с овладените от тях знания.

Тогава ще се повишат и резултатите при следващото изследване на PISА през 2025 г., и тези от нашите външни оценявания, каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето тогава на резултатите от Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за международно оценяване на учениците – PISA 2022.

Д-р Юлиян Петров отбелязва, че данните от това изследване са ясни, но по-важно е какви промени биха повишили качеството на образованието и функционалната грамотност на българските ученици.

Синдикатът „Образование“ предлага и редица мерки в образованието. Сред тях са учебните програми да се разтоварят от академични знания, за да се остави място и време за формиране на компетентности.

Учебният материал по ключови дисциплини, като математика, литература, история и други, да се забави като скорост и обем, за да се освободи фокус към практическо създаване на материални или духовни ученически продукти, които да намалят самоцелното машинално наизустяване и възпроизвеждане след това на различна информация.

Това в никакъв случай не изключва базовите знания по всички учебни дисциплини.

„Задължителните учебници“, които носят огромна вина за тези резултати на PISA, или да бъдат променени, но по-добре да отстъпят място на образование без учебници, с „незадължителни“ помагала, интегриращи в себе си междупредметните връзки, и отстъпвайки място на иновацията на учителя.

От синдиката предлагат също включване на родителите в мотивацията за учене и задаването на отговорности на „незаитересованите родители“ за партниране в процеса на възпитание.

Вменяване на задължения към родителите, свързани с гарантиране на спазването на училищния правилник, превенция на агресията в клас и нулева толерантност при неспазване на училищния правилник, с действащи за учителя инструменти, включващи и оценка за „дисциплина“, финансови и административни санкции към непартниращите родители.

Необходимо е да се създадат индикатори за качество на образованието и за промяна на философията на оценяване към оценка, мереща не обема възпроизведена информация, а трансформираната в компетентностни умения резултатност от процеса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Във вторник честваме голям светец, безценен помощник в парични беди и проблеми-Молитва към светеца
Next: Ключово решение от НС за минималната пенсия, майчинството и безработните, засяга хиляди

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.