Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Големи рокади в bTV! Масово започнаха смени, вижте кой е сменен
  • Новини

Големи рокади в bTV! Масово започнаха смени, вижте кой е сменен

Иван Димитров Пешев декември 11, 2023
sfhkdfhkfdhkfghgf.png

От bTV обявиха големи промени в редиците си. В медията се правят промени в отделите „Програма“ и „Човешки ресурси“. Ето какво съобщават от медията:

Като стратегическа стъпка за засилване на растежа на bTV Media Group (bTV), считано от 11 декември, bTV обявява важни промени във висшия ръководен екип на медията.

Позицията директор „Програма“ се поема от Апостол Пенчев със задачата да развие стратегия за съдържание, която да ускори растежа на компанията и да надгради ангажимента на медията да предлага „съдържание по всяко време и навсякъде“. В същото време Дарина Петрова се присъединява към bTV като директор „Човешки ресурси“ и в новата си роля ще се фокусира върху разгръщане на позицията на компанията като най-добър работодател в индустрията.

Тази промяна настъпва в момент, в който bTV се фокусира върху интегрирането на съвременни дигитални технологии и иновативни стратегии в основната си дейност.

Апостол Пенчев и Дарина Петрова поемат позициите от Христо Хаджитанев и Наташа Кумчева, които се разделят с bTV по взаимно съгласие след дългогодишна всеотдайна работа и принос за компанията. Двамата ще продължат да работят в bTV до 31 декември, осигурявайки плавен преход на бизнес операциите.

„Трудно се разделяме с Наташа и Христо, които за дълъг период от време заемаха ключово място в нашата дейност. Изказвам най-дълбоката си благодарност за всичко, което са направили за bTV. Уверен съм, че Дарина и Апостол ще направляват успешно внедряването на иновациите в нашите бизнес процеси, като ще спомогнат на bTV да утвърди водеща роля и да се справи с бъдещите предизвикателства“, каза Ралф Бартолайт, главен изпълнителен директор на bTV.

Дарина Петрова започва кариерата си в областта на „Човешки ресурси“ в енергийната компания Enel през 2006 г., след което продължава развитието си в секторите на минно-добивнaта индустрия и тежката промишленост, здравеопазването, бързооборотните стоки.

Дарина притежава образование в сферата на реклама, маркетинг и бизнес администрация, както и ниво 7 от сертификационната акредитираща програма на Асоциацията за професионалисти по управление на човешките ресурси във Великобритания. Ръководила е проекти по управление на промяната, организационно развитие и лидерство, управление на възнаграждения и придобивки за предишните си работодатели.

 

Апостол Пенчев се завръща в bTV с богатия си телевизионен опит, където е бил програмен директор в периода 2005-2009 г., ръководител на телевизията в периода 2009-2014 г. и член на управителния съвет в периода 2010-2014 г. Заемал е също така висши мениджърски роли в Българската национална телевизия, телевизия PRVA и B92 TV в Република Сърбия, и Нова Броудкастинг Груп в България.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Личната драма на една млада жена: На 32 години съм, имам съпруг, деца, голяма къща и скъпа кола, но
Next: Боби Лазаров се издъни жестоко в ефира на bTV, младата съпруга на Маестрото го довърши

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.