Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте тъжното ВИДЕО, в което Деси Стоянова, през сълзи благодари на всички за подкрепата
  • Новини

Вижте тъжното ВИДЕО, в което Деси Стоянова, през сълзи благодари на всички за подкрепата

Иван Димитров Пешев декември 11, 2023
desssisifdkdsfksd.png

  • Факт е, че когато нещо те разтърси до основи, продължаването напред не е лесно,
    каза водещата на „Преди обед“
  • Оттук нататък смятам да ценя мига, защото в крайна сметка ние имаме само него,
    заяви Деси Стоянова

 

Водещата на предаването „Преди обед“ Деси Стоянова направи емоционално завръщане
в ефир в понеделник сутрин. Тя отсъстваше за кратко след смъртта на съпруга си
– журналистът Велислав Русев.

 

„Доста мислех какво да кажа и си дадох сметка, че всъщност имам да направя една
констатация и да изразя една надежда“, започна тя и избухна в сълзи.

Съпругът й почина на 28 ноември след претърпян инсулт на 57 години. Велислав Русев беше уважаван професионалист с респектираща кариера и богат опит в медиите.
Гилдията го познава като посветен вестникар, разследващ журналист и ментор на
цяло поколение репортери, работил във вестниците „24 часа“, „Сега“, „Монитор“
и „Експрес“.

 

„Когато човек преминава през нещо такова се замисля за това колко важна е подкрепата
на хората около него. Важна е, за да посрещнеш болката и да я понесеш. Затова
искам да благодаря наистина още веднъж на всички за разбирането и съпричастността“,
продължи Деси Стоянова през сълзи.

 

Тя каза, че най-вероятно няма да е в най-добрата си форма понякога, но е сигурна,
че ще има моменти, в които ще се смее безкрайно много.

„Факт е, че когато нещо те разтърси до основи, продължаването напред не е лесно,
но категорично си давам сметка, че нещото, което помага, е стремежът да виждаш
повече светлата страна на живота. Това е нещо, което аз смятам да се опитвам да
правя оттук нататък. Да цениш мига, защото в крайна сметка ние имаме само него“,
каза Деси Стоянова.

 

Ден след смъртта на Велислав Русев Деси публикува снимка на двамата с трогателен
текст.

 

„Вельо. Отиде си. Мъжът, в когото се влюбих преди 24 години в коридорите на „Сега“.
За когото избрах да се омъжа. Бащата на децата ми. Пораснах с него. Разчитала
съм на него. Смели сме се и сме плакали. Мълчали сме заедно. Хиляди нишки, които
са ни свързвали през годините. Никой никога не е подготвен за моменти като този“,
написа тя в инстаграм.

 


Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Боби Лазаров се издъни жестоко в ефира на bTV, младата съпруга на Маестрото го довърши
Next: Големи новини: Правителството обяви новите пенсии за стаж и възраст от 1 януари

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.