Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Парламента взе окончателно решение за вдигането на данък сгради
  • Новини

Парламента взе окончателно решение за вдигането на данък сгради

Иван Димитров Пешев декември 12, 2023
fdshdfhkldfkjhgkfjhg.png

Данък сгради няма да бъде увеличен с решение на парламента. Депутатите от бюджетната комисия към Народното събрание (НС) отхвърлиха предложението на Министерство на финансите (МФ) за увеличение на данъчните оценки на имотите при гласуване на второ четене на промени в Закона за местните данъци и такси.

Крайното решение дали да бъдат увеличени данъчните оценки ще бъде взето при гласуване на текстовете в пленарната зала на парламента.

 

Предложението на Министерство на финансите беше данъчните оценки на имотите да бъдат вдигани на всеки две години, ако къщите и апартаментите поскъпнат с над 10%.

Текстовете така бяха написани, че данъчните оценки на жилищата в големите градове щяха да нараснат с до 65%. Което щеше да доведе и до увеличение на данък сгради, а вероятно и на такса смет.

Искането за вдигане на данъчните оценки беше от сдружението на общините. Всъщност с решението си депутатите оставят в ръцете на общинските съвети решението дали да повишат данък сгради и такса смет.

Законът дава възможност общинските съвети да определят ставката на данък сгради, като е поставено само ограничение, че размерът на данъка трябва да е в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда от данъчната оценка на недвижимия имот. В тази рамка общинските съвети и сами могат да вземат решение за повишение на данък сгради.

 

Депутатите от бюджетната комисия приеха и облекчение за гражданите и фирмите при определяне на размера на данък сгради. При промяна на предназначението или при преустройство на имот данните от Агенцията по вписванията автоматично ще бъдат предавани на общините, които ще определят размера на данък сгради, уточнява „Труд“.

Така на хората и фирмите няма да се налага да подават декларации за промяната на предназначението или за преустройството на имот. Промяната реално ще влезе в сила от началото на 2025 г., за да може администрациите да се подготвят да обменят необходимата информация.

С патентен данък ще бъдат облагани хора и еднолични търгов­ци, които извършват някоя от изброените в закона дейности, ако имат годишен оборот до 100 хил. лв., решиха още депутатите. Сега прагът за плащане на патентен данък е оборот до 50 хил. лв. Освен това на патент ще могат да минат и ресторантите с оборот до 100 хил. лв., дори да са регистрирани като фирма.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Колко ще платим? От 1 януари спират всички асансьори без монтиран щит
Next: Почернената Деси Стоянова с първи думи след сутрешната драма в ефир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.