Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ВИЖТЕ ЗАПЛАТИТЕ В КАУФЛАНД: Дори чистачите получават 1800 лева
  • Новини

ВИЖТЕ ЗАПЛАТИТЕ В КАУФЛАНД: Дори чистачите получават 1800 лева

Иван Димитров Пешев декември 14, 2023
sdagkdsfkgskhkfhfhgf.png

Чистачките получават 1800 лева

Мит е, че в България няма работа. Истината е, че ако човек има желание за работа винаги има възможност, а хора се търсят постоянно. Това става ясно само при бегъл поглед към обявите за работа.

 

„Кауфланд“, например, търси чистачки като заплатите стигат до 2100 лева. Разбира се има и изисквания към кандидатите за работа. На първо място вежливо отношение към клиентите и колегите. Необходимо е съдействие към колегите с дейности, свързани със стоките в хипермаркета и др.

 

Относно парите, които дава Кауфланд за тази работа: „1800 лв. бруто стартово, 1900 лв. бруто след първата година, 2000 лв. бруто след втората година, 2100 лв. бруто след третата година“ Постоянен трудов договор с 3-месечен изпитателен срок, почивен ден на Коледа (25.12.) и Нова година (01.01.) 22 дни платен годишен отпуск.

 

Отделно са предвидени и ежемесечни ваучери за храна на стойност от 200 лв. 5 дневна работна седмица на гъвкаво работно време по предварително изготвен график.

 

Осигурен транспорт за смени, започващи преди 6:00 часа и приключващи след 22:00 часа Дава се и Коледен бонус. Еднократен бонус при раждане на дете в семейството на стойност 600 лв. Допълнително здравно застраховане, спортна карта и подаръчни пакети за Коледа, раждане на дете и ученик в семейството Индивидуални възможности за развитие чрез разнообразни допълнителни курсове и обучения.

 

Участие в различни фирмени инициативи и събития и възможност за до 3 месеца неплатен „творчески“ отпуск след навършване на 5 години в компанията Лица без средно образование не се приемат. Иска се поне средно. Готовност за работа на смени и през уикендите, съобразено с работното време на магазина

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Под носа на Гала: От bTV откраднаха човек от екипа й за новото им шоу с Кадиев
Next: Лошото време в цялата страна започва днес и ще става все по-зле

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.