Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Арестуваха пастрока, държал дете сред мишки в кокошарник, давали му храна веднъж на ден
  • Без категория

Арестуваха пастрока, държал дете сред мишки в кокошарник, давали му храна веднъж на ден

Иван Димитров Пешев декември 14, 2023
fdgkosdfkhgdfhgfjgjfghjhg

Наблюдаващият делото прокурор Веселин Тодоров

  • 7-годишното момиченце ходело в 1-и клас изтощено и премръзнало, съученици отделяли от закуските си
  • Споделяло, че мъжът го бие, но от училището допускали, че може да преувеличава
  • Майката и партньорът отричат, но полицията открила детето в нечовешки условия

Повече от година 7-годишно момиче живяло в нечовешки условия във врачанското село Крушовица, сигнализирали жители на селото до агенцията за закрила на детето, дирекцията за социално подпомагане и прокуратурата.

 

Твърди се, че то е било принуждавано да спи в бивш кокошарник в имота на пастрока си. Там е получавало и храна, а

майката не правела нищо, за да защити дъщеря си

Момиченцето било принудено да живее в помещение, пригодено от пастрока като склад за гуми, в който нямало отопление.

Детето имало импровизирано легло от дъски, поставено върху автомобилните гуми, и разполагало само с едно одеяло и всекидневните си дрехи.

Момичето споделило, че в пристройката живеело на студено сред мишки и паяци, а пастрокът му често го биел.

Вратата на кокошарника винаги била залостена.

Детето ходело в първи клас на селското училище, но често изглеждало неадекватно и изтощено, забелязали местните. В училище се оплаквало, че е измръзнало и гладно, а съучениците му често отделяли за него от своите закуски.

Шефката на регионалната дирекция за социално подпомагане във Враца Мария Търнавска заяви, че не е потвърдено дали е живяло година и половина в постройка извън къщата, но е ясно, че то действително е оставяно без надзор от майка му и нейния партньор.

Тя лично се запознала с условията, в които е живяло детето, и ги определи като потресаващи.

Момиченцето споделило, че рядко се храни, а ядене му давали през прозореца на пристройката.

От училището на 7-годишното дете са подали противоречива информация до дирекцията за социално подпомагане – детето споделяло, че е бито от пастрока си, но се допускало, че може да преувеличава.

Социалните работници продължават да проучват ситуацията с информация от различни източници.

Continue Reading

Previous: Майка ми всяка седмица пръскаше леглото със спирт, а аз се чудих защо. Като разбрах започнах и аз да го правя
Next: Първа снимка на простреляната маникюристка в Русе, СПЕШНО се търсят кръводарители

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.