Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави и Тошко със свирепа закана към парламента, страната може да пламне
  • Новини

Слави и Тошко със свирепа закана към парламента, страната може да пламне

Иван Димитров Пешев декември 15, 2023
sdfhdfkhdfhkgfhkgfhgf.png

Лидерът на ИТН Слави Трифонов и председателят на групата в парламента Тошко Йорданов решиха да обсъдят актуалните политически теми във Фейсбук.

Поводът – демонтажът на Паметника на Съветската армия и последвалия бойкот в Народното събрание от групата на ИТН, Възраждане и БСП.

„Аз лично съм за това на място да има паметник на хан Аспарух, но защо го правят сега и го режат по този отвратителен начин този паметник“, заяви Слави Трифонов.

По думите му София е единствената европейска столица, която няма паметник на създателя на държавата и е хубаво да има такъв.

На свой ред Тошко Йорданов се отчете пред лидера си какво се е случило на председателския съвет: „БСП и „Възраждане“ казаха, че по тяхна информация нямат нуждата документация да разпарчатосат паметника. Грозно е. Ако паметникът се реставрира, може да не го правят на парчета“.

Според Йорданов трябва да се проведе референдум не само за промените в Конституцията но и за демонтажа на МОЧА. Той поясни, че няма представа какво ще бъде заседанието утре, но се закани че другата седмица, когато се вкарва за разглеждане Конституцията отново да попречат на редовно провеждане на заседание.

Слави Трифонов пък се притесни дали няма да бъдат арестувани.

„Да не сме военна хунта. Няма как полицаи да влизат в НС. Имат мнозинство за този отвратителен бюджет. Но нямат моралното право за Конституцията.

Ние имаме 11 депутата, които могат да спрат работата на НС. Защо да не е правилно“, попита Тошко Йорданов, като направи препратка с окупацията на Софийския университет: „А правилно ли беше преди години с теб да окупираме СУ?“, запита отново Йорданов.

Лидерът му отговори утвърдително, а Йорданов заключи, че и сега е същото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 2100 лева заплата със средно образование, много бонуси, 200 лева ваучери и още придобивки – ето къде
Next: Голяма трагедия! Известен певец както пя на сцената падна и почина

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.