Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След 6 г. в неизвестност: Намериха 17-годишния Алекс във Франция
  • Новини

След 6 г. в неизвестност: Намериха 17-годишния Алекс във Франция

Иван Димитров Пешев декември 15, 2023
frasnfdgsnfdhfhgf.png

17-годишният Алекс Бати от английския град Олдъм, който изчезна в Испания през 2017 г., е открит във Франция, съобщиха властите. Той е намерен в град Ревел, източно от Тулуза, рано сутринта в сряда.

Прокуратурата в Тулуза каза пред Би Би Си, че семейството е потвърдило самоличността на тийнейджъра.

Алекс беше в неизвестност от шест години, след като изчезна по време на почивка с майка си и дядо си в Испания.

В момента за момчето се грижат социалните служби, които очакват пристигането на британската полиция и консулския персонал.

От полицията съобщиха, че момчето е било отведено в полицейски участък от загрижен шофьор, който го е забелязал да върви по пътя в подножието на Пиренеите.

Шофьорът е разказал, че Алекс е бил с раница и скейтборд.

По време на пътуването момчето е разказало историята си на шофьора. „Той каза, че е живял в нещо като странстваща комуна. Не е бил под никаква принуда, но каза, че намира майка си за малко странна и е решил, че не иска такъв живот, а след това е решил да избяга“, добави Реми Бухагиар, цитира Би Ти Ви.

Момчето е казало, че е било във Франция от две години. Той е в добро здраве и не казва да е бил малтретиран по някакъв начин.

Неговата баба, която е законният му настойник – Сюзън Каруана, обясни пред Би Би Си през 2018 г., че майката на Алекс Мелани Бати и дядото Дейвид Бати са го отвели да живее в духовна общност в Мароко. По това време те са търсили алтернативен начин на живот и не са искали Алекс да ходи на училище.

Мелани и Дейвид Бати са заминали с Алекс за Марбея в Испания на 30 септември 2017 г. Той е видян за последен път на пристанището на Малага на 8 октомври, денят, в който е трябвало да се прибере.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никой не го очакваше, но Нидерландия взе съдбоносно решение за цяла България
Next: Страшна трагедия! Български гражданин, баща на 2 деца, загина в Лондон след инцидент

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.