Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не изхвърляте в мивката сокa от киселите краставички, защото е страшно полезен за тези 5 неща
  • Новини

Не изхвърляте в мивката сокa от киселите краставички, защото е страшно полезен за тези 5 неща

Иван Димитров Пешев декември 16, 2023
sfdgksfdkhdfdhkfghgf.png

Дори и да сте най-големият почитател на киселите краставички, изпиването на чаша от соления сок може да ви се стори странно. Но премислете добре, преди да отхвърлите тази идея.

Оказва се, че този сок всъщност е много добър за вас и може да се използва за много неща, а не просто за салатен дресинг, съобщава Индипендънт. Въпреки острия си вкус, сокът от киселите краставички има много ползи за здравето. Ето и някои от тях.

 

Облекчава мускулни спазми

След интензивна тренировка жадувате за бутилка вода или за енергийна напитка. Следващия път ги заменете с чаша хубаво изстуден сок от кисели краставички. Според науката солената напитка помага за облекчаването на мускулните болки и страдания, благодарение на високата концентрация на натрий и оцет в нея.

Изследване показва, че дехидратираните мъже изпитват по-бързо облекчаване на мускулните спазми след пиенето на такъв сок в сравнение с тези, които са избрали да пият вода. За да се получи този ефект, е нужно да изпиете само една трета от чашата сок.

Хидратира по-бързо и за по-дълго

Всички знаем колко важно е да се пие вода. Но има нещо, което може да помогне на тялото ви да се възстанови по-бързо. Това е сокът от кисели краставички. Той е най-добрият бърз хидрататор, тъй като съдържа натрий и калий. Тези два електролита тялото ви губи, когато се потите. Ако изберете напитка, която съдържа и двата, тялото ще възстанови нормалните си електролитни нива по-бързо.

Повишава имунитета

Според проучване на натуралните антиоксиданти витамините С и Е играят защитна роля срещу инфекции, причинени от бактерии, вируси и паразити. Сокът от кисели краставички съдържа добро количество и от двата витамина, което означава, че ще подпомогне функциите на имунната система.

Може да ви помогне да отслабнете

Основната съставка в сока от кисели краставички е оцетът. Според проучване ежедневното му консумиране насърчава здравословното отслабване. Само след 12 седмици участниците в проучването, които приемали малко количество оцет дневно, са загубили повече тегло и мазнини от тези, които не са консумирали изобщо.

Помага да се регулира нивото на кръвната захар

Нерегулирането на кръвната захар може да доведе до сериозни здравословни усложнения, включително слепота, увреждане на сърцето и увреждане на бъбреците. Изследване е установило, че сокът от кисели краставички би могъл да е липсващото звено.

Изследване, публикувано в списанието Диабетс Рисърч, показва, че пиенето на малка порция оцет преди хранене помага да се регулира нивото на кръвната захар на човека, особено при хората с диабет тип 2. Както знаете, оцетът е основна съставка на сока от обичаната туршия от краставички.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Януари ще бъде ЗЛАТЕН месец за ТРИ знака на зодиака – разкритията на Павел Глоба!
Next: Ето как мият тоалетните по турските хотели, за да светят и скърцат от чистота

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.