Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Мирослав би с тръба и провеси през балкона приятелката си, а тя го уби. Съдят я
  • Без категория

Мирослав би с тръба и провеси през балкона приятелката си, а тя го уби. Съдят я

Иван Димитров Пешев декември 17, 2023
gsfgksdkhkfdhkdfkhfghgf

Това е историята на една майка. Тя е бита с тръба, рязана с нож, провесвана през балкона, заливана с горещ восък. Допреди няколко месеца, когато, по думите ѝ при самозащита, пробожда с нож насилника си и баща на децата ѝ. Ударът е фатален. Днес жената е с мярка за неотклонение „подписка” и чака дело. Дългогодишната жертва на домашно насилие сега ще бъде съдена за убийство.

Тя е на 41. Има малки деца и доскоро е помощник-възпитател в детска градина. Не споменаваме името ѝ по нейно желание. Историята ѝ обаче, отново по нейно желание, разказваме. Връзката с него започва преди 8 години. Той е 11 години по-възрастен от нея.

„Казваше се Мирослав Иванов. Когато се запознахме, беше доставчик на кафе. В началото, съвсем в началото, преди децата, все едно беше идеалния мъж. На мен сигурно така ми се е струвало”, спомня си жената. Казва, че бил мил и внимателен. Не ѝ посягал. Агресията обаче се появила по време на бременността ѝ с второто им дете. „Докато бях бременна ми посегна, даже не си спомням защо, наистина нямам спомени. Но си спомням, че ми посини окото и на всичкото отгоре си покани вечерта гости. Започнаха да зачестяват случаите още по време на бременността. Както си седи спокойно, тихо и кротко и се започва някакво ужасно викане, просто ужасно. Без причина и без повод”, казва още дългогодишната жертва на домашно насилие. Детето им се родило преждевременно и лежало в кувьоз.

„Започна да ми взима картата, по която превеждат майчинството, да ме оставя без пари, без ток с двете бебета сами”, спомня си още майката. Гонил я е боса от вкъщи насред зима. „Имам счупена скула, многократно спукани ребра. Имам белег на главата. Не само с нож – с вилици, с чаши, то…

На ръката имам белег, защото ме надяна на дръжката на вратата. Сама се кърпих тука”, разказва за преживения ужас малтретираната жена. „Имаше граждански арест, защото извади тръба. С малкото момченце седяхме на задната седалка, нещо се сдърпахме и той изпод седалката шофьорската извади тръба и ми разби главата. Хората го видяха – от блока комшиите, извадиха го от колата и повикаха Бърза помощ”, споделя тя.

Страх, но още повече – срам. Това изпитвала тогава. Споделила само с приятелка. Така събрала смелост за първата жалба. „Аз съм се оплаквала и после си оттеглям жалбите, защото уж се сдобряваме, уж много ме обича”, казва жертвата. Споделя, че многократно е идвала полиция. В повечето случаи той излизал навън и бягал. До прокуратурата през годините достигат 3 сигнала. В два от случаите тя сама оттегля жалбите впоследствие. Третият път обаче мъжът е осъден на 3 месеца условно за нанасяне на лека телесна повреда. А по думите ѝ през последната година агресията става нетърпима. И така до 21 февруари, когато в края на деня с децата се прибират вкъщи.

Един ден се прибрала вкъщи. Мъжът ѝ си сипал ракия и започнал скандал. Имало и запалена свещ, за да имат светлина у дома. Залял я в разтопения восък, но тя се предпазила с телефона си. Той се ядосал и я замерил с масивната чаша, от която пиел алкохол. Жената се ядосала. Натам не помни – само, че се обадила на 112. Следващият ѝ спомен е от ареста.

Разказът приключва така, но не и историята. Сега е ред на обвинението, на защитата и на съда. След 8 месеца под домашен арест, сега жената е с мярка „подписка”. Ще бъде съдена за убийство, причинено след удар с нож в гърдите. Привлечена е като обвиняем по член 115 от Наказателния кодекс, който предвижда лишаване от свобода от десет до двайсет години.

Continue Reading

Previous: Българинът Яни отвя Сърбия с Излел е Дельо хайдутин
Next: Рoдих ги, oтглeдaх ги, изучих ги, a кoгaтo aз имaх нуждa oт грижи тe мe ocтaвихa в дoм зa възрacтни хoрa

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
  • Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.