Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родопчанинът с голямо сърце, който дари 1 млн. долара на болницата в Мадан
  • Новини

Родопчанинът с голямо сърце, който дари 1 млн. долара на болницата в Мадан

Иван Димитров Пешев декември 17, 2023
rqwkfdksdkfgkdfgfd.png

„Баща ми бе дребен търговец.

От него научих малки, но важни неща – да бъдеш честен, да бъдеш точен с хората, да не мамиш и да не крадеш.

Днес няма човек, който да каже, че съм го излъгал или че съм го подвел за нещо. Не съм си и помислял, че мога да открадна каквото и да било. Няма нищо по-ценно от доброто име…”.

Това каза преди години един от най-успешните родопчани зад граница Шефкет Чападжиев.

Българският емигрант дари 1 млн. долара на болницата в родния си град Мадан, пише „24 часа”.
По волята на 79-годишния дарител, който живее в Чикаго от 1964 г., средствата трябва да бъдат използвани само и единствено за ново медицинско оборудване и обзавеждане в местната МБАЛ “Проф. д-р Константин Чилов”.

“Отдавна исках да направя нещо за родния си град. Последния път, когато бях там през лятото на 2018 г., ми се наложи да отида в болницата.

Видях, че част от оборудването е от преди повече от 50 г., когато напуснах България. Осъзнах, че това е най-точното място, където да даря, защото ще помогна на най-много хора”, споделя Чападжиев от Чикаго.

В община Мадан живеят около 12 700 души, пръснати в 44 малки населени места, свързани с около 260 км пътища.

“Болницата обслужва около 50 000 души, всяка година около 4800 влизат за лечение там.

Ако има модерна апаратура, тези хора ще бъдат диагностицирани и лекувани тук, без да се налага да пътуват в по-големи градове като София и Пловдив”, коментира кметът на Мадан Фахри Молайсенов.

„Винаги съм искал да направя нещо за родния си град.

Както знаете, от 1989 г. насам се връщам почти всяка година.

Сърцето ми се свиваше, като виждах, че все повече младежи напускат района и отиват в по-големите градове или извън страната, че хората живеят все по-бедно, че са отчаяни, че в града не се прави почти нищо ново”, споделя Чападжиев, цитиран от „24 часа”.

Родопчанинът бяга от България още през комунизма.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Евала, Глория! 45-годишната примата на фолка изби рибата по бански! 20 годишнте не могат да да й стъпят на малкия пръст
Next: Мастагарков показа дома си и разкри каква жена търси в Черешката на тортата

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.