Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цирк в Нова тв: Лора Крумова закачи болното място на Тошко Йорданов, той я зашемети с отговор
  • Новини

Цирк в Нова тв: Лора Крумова закачи болното място на Тошко Йорданов, той я зашемети с отговор

Иван Димитров Пешев декември 17, 2023
fsdglkdlkhkfdghkgfkhgf.png

Председателят на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов започна гостуването си при Лора Крумова в ефира на Нова тв със закачки.

„Гледам, че добре следите как ви представям“, подхвана го моментално Крумова.

„Така е, бил съм във вашата роля, свикнал съм да гледам всичко“, каза й той с усмивка.

„По мое мнение „Възраждане“ бойкотират НС заради случващото се с МОЧА, а ние протестираме против промяната на Конституцията“, каза той.

„Когато блокирахме трибуната на НС, Костадинов каза причините си, а ние бяхме там именно заради Конституцията. Който е гледал е разбрал“, добави Йорданов..

„Харесва ми атаката към журналистиката във всяка една ситуация от вас“, коментира Крумова.

„Журналистът е посредник и може да слага акцента, където си иска. Може да ни сложи под един знаменател с „Възраждане“, а може и да уточни, че ИТН има своите доводи за поведението си“, каза той и уточни, че едните са против демонтажа на МОЧА, а другите срещу промените в Конституцията. Това пък накара водещата да смени темата.

„Росен Желязков се опитва да е хуморист, няма лошо. Всеки човек има право на чувство за хумор. Всеки човек, група или партия имат право на протест, имаме право да блокираме парламента“, категоричен бе Йорданов.

По думите му в България има и немирни революции и това понякога се налага.

„От една страна имаме сглобка със 164 души, които могат да налагат всичко, дори и това да е с разрез със закона. Това правят сега с Конституцията. Когато има такова нещо, та решенията им няма да се приемат от КС. Блокирането на парламента е необходим акт“, смята депутатът.

Той се закани дейността на НС да бъде блокирана, когато се обсъждат конституционни промени. „За бюджета ще се включим, няма да правим бойкот“, обеща политикът. Йорданов възрази срещу това, което се прави с Паметника на Съветската армия.

„Не ме разбирайте грешно, не съм фен на паметника. Смятам, че софиянци трябва да се питат на референдум. Това обаче не ни е мотивация за блокиране на работата на парламента“, каза той.

Според Йорданов някои неща в тази страна трябва да станат със сила. „Понякога думите са просто безсилие. Думите от парламентарната банка също може да са такова“, смята той.

По думите му наистина все пак трябва да има ограничаване на правомощията на главния прокурор.

Накрая на разговора председателят на ПГ ИТН нарече премиера Денков „тоя“ и го укори заради предстоящото вето на Унгария за влизането ни в Шенген, свързано с руския петрол.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави с тежка забрана след трагичната смърт на мама Здравка
Next: Лили Иванова се ядоса и гневно прекъсна концерта си в НДК

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.