Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Легендарният тракиец Спартак е свързан с този БГ град
  • Новини

Урок по история: Легендарният тракиец Спартак е свързан с този БГ град

Иван Димитров Пешев декември 18, 2023
saprasktsakdgofdgkfdg.png

Днес ще разберете повече за историята на един български град, за който се смята, че е свързан с легендарния тракиец Спартак, пише poznanieto.bg.

Лицето, което изправя Римската империя на ръба на колапс и оглавява най-голямoтo робско въстание. Този гладиатор е един от символите на този наш град.

Разберете повече по темата в следващите редове.
Кой български град се свързва със Спартак

Това е град Сандански. Всички ние познаваме този град като място с много лечебни минерали извори и мек климат през цялата година. Това е и причината мястото да бъде населено от дълбока древност.

Знае се, че тук са живели траките от племето меди и те основават първото познато ни селище под името Медиус. Първоначално те са завладени от Филип Македонски – бащата на Александър Велики, а по-късно вече попадат и в границите на Римската империя.

Приема се, че точно тук е родното място на тракиеца Спартак. Разбира се, има спорове за родното му място, но в Плутарх пише, че със сигурност е от племето меди, което по средното поречие на река Струма.

Това превръща Сандански в основен претендент за родно място на легендарния войн. Но освен това има още една връзка на Спартак с България и по-конкретно с едно българско село.
Кое българско село се свързва със Спартак

Става въпрос за село Склаве. В буквален превод от латински, името на селото означава роб (склав – роб). Тук се смята, че е имало голям робски пазар на който Спартак е продаден.

Някои други дори претендират, че това е родното място на легендарния герой, но за съжаление тази хипотеза не може да бъде потвърдена. Въпреки това, поводът се използва от жителите на селото, които организираг ежегоден панаир. На 15 юни се организира този празник, в който задължително има и борби в чест на легендарния гладиатор.
Какви други имена е носил град Сандански
Медиус

Това е името останало от тракийското племе Меди
Дезудава

Това е наименованието в рамките на Римската империя, което получава селището. То стъпва отново върху тракийсктото му име.
Свети Врач

Това е българското име на града като част от Първата и Втората Българска държава. Свети Врач е общото име, което е дадено на двамата народни лечители Козма и Дамян, които са погинали заради своята християнска вяра.
Яне Сандански

Това е името, което носи и в момента. Разбира се, кръстено е на големия български революционен деец Яне Сандански. Това се случва през 1949 година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шест зодии ще се видят ЧЕРВИВИ ОТ ПАРИ! Тамара Глоба обеща МОЩНИ ПРИХОДИ на тези щастливци
Next: Най-строго пазената тайна в телевизиите излезе наяве. Вижте заплатите на всички водещи в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.