Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба Ванга рядко греши: късметът у дома идва с помощта на тези предмети
  • Новини

Баба Ванга рядко греши: късметът у дома идва с помощта на тези предмети

Иван Димитров Пешев декември 18, 2023
babavangarqdkogreshi.png

Дори не подозирате на какво вълшебство са способни тези предмети на Ванга
1) Mед
Ванга казвала: “Мед в къщата – просперитет в къщата“. От незапомнени времена се смята, че най-вече доста се харесва меда у дома.
Това са невидими същества, които охраняват спокойствието и комфорта в дома ви.
2) Подкова на входа – за късмет

Първият предмет, който мъдрата баба Ванга назовала, била подковата.
Тя казвала:
“Дръж подкова на входа за щастие и успеха ще намери пътя към твоя дом, конят винаги носи късмет, а на коня какво му е необходимо – подкова”.

3) Финикова палма и върба
Знаменитата баба Ванга казвала: “Палмата от семето расте. Нека тя защитава тебе и да пази твоя дом и Христос да славиш винаги. Върбата да се съхранява в дома от година на година, от година на година. Тя ще донесе доброта, богатство и успех във всичките ти дела. Първи твой приятел и помощник. ”
Засадете семе от палмово дърво и го оставете да расте. Смята се, че финиковата палма е свещено растение, което почиства дома, способства за разпространението на доброта и чистота, отблъсква нечистотията.
4) Сапун

 

За сапуна Ванга казва: “Вие живеете бързо, страхувате се, че няма да успеете на време и всъщност приемате нещата повърхностно. Имате ли нещо против да прекарате няколко минути, опитвайки се да мислите за същността на нещата, които толкова често са част от всекидневния живот?

 

 

 

Сапунът използвате само за физическо пречистване, но в действителност той може да ви даде много повече. Обикновеният сапун определено необходимо е да бъде в дома ти, той ще ви служи вярно, и всяко зло и нечистотия ще измие. ”
Погледнете в магазина за обикновен сапун – без никакви химикали, само с натурални съставки.

 

5) Чесън

Поставете чесън в ъгъла на общата стая, близо до тавана, за да прогоните злите духове:
“Искаш ли да защитиш себе си и къщата си от уроки и зли духове, изплаши ги с чесън. Те не го обичат и ги е страх, и в къщата, където има чесън, никога дявол не може да се задържи. Както се е появил, така и бързо ще избяга.”

6)Икона

Идете в църковния магазин и си изберете икона, която ще се превърне в помощник за цял живот. Можете да обмислите избора си, но най-добре е да погледнете иконите и да изберете тази, която ви носи най-голямата радост”, казва Ванга. Иконата ще бъде вашият верен приятел и в трудна ситуация ще ви утеши, надежда и радост в мъката ще донесе, и вълненията ще успокои. Основното нещо е да се обръщате с цялото си сърце към иконата вместо да я използвате, за да утоли вашите нужди”.

7)Черен камък

Голямата пророчица Ванга казва: “За да бъде сънят добър, трябва да си намерите помощник, който да ви пази. Затова ще е полезно да намерите крайпътен черен камък, най-незабележимия. Ако донесете такъв камък в къщата си, никога няма да имате проблеми със съня.”

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази рецепта вдигна дядо от инвалидната количка! Спаси го от сложна операция на коляното
Next: Той успя да спаси 10 деца, но почина зад волана. Той се казва Румен – героят от Слокощица

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.