Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшно е: Масови арести на шофьори в Пловдив, ето защо
  • Новини

Страшно е: Масови арести на шофьори в Пловдив, ето защо

Иван Димитров Пешев декември 19, 2023
sdfgsdfkhkfhkfdkhfghgf.png

Продължават да се прилагат превантивните мерки на полицията за подобряване на безопасността на движението и недопускане на нарушения в Пловдив и областта. Точките за контрол са както по главните пътни артерии, така и в малките населени места, а най-често в обсега на проверките влизат водачи на моторни превозни средства, които са неправоспособни, употребили алкохол или наркотични вещества, пише Plovdiv24.bg.

При осъществения пътен контрол в периода от 15 до 17 декември с участието на служители от всички подразделения на дирекцията са задържани шестима мъже, седнали пияни зад волана и един – под въздействие на наркотици. Само двама от нарушителите са дали кръв за химически анализ, а останалите са отказали.

С полицейски заповеди всички нарушители били задържани за едно денонощие. Започнати са бързи производства под наблюдение на Районна прокуратура – Пловдив.

Около 1.40 ч. в събота на тел. 112 постъпил сигнал за пропаднал лек автомобил „Опел“ в шахта на бул. „Дунав“ в Пловдив. Пристигналите на място униформени от Трето РУ установили, че колата управлявал 50-годишен мъж, чиято проба с дрегер отчела над 1,8 промила.

В село Ръжево хисарски полицаи засекли 55-годишен да шофира с 1,32 промила, а в село Дълго поле екип на моторизирано звено „Сигма“ заловил 18-годишно момче с няколкомесечен стаж зад волана и с над 1,7 промила. Подобна стойност дрегерът отчел и при други двама водачи, на 30 и 23 години.

В събота вечерта по-възрастният изгубил управление и излязъл с колата си извън пътното платно край село Дълбок извор. Ден по-рано младежът бил хванат при проверка от патрул на Първо РУ на бул. „Никола Вапцаров“ в областния град.

Междувременно на бул. „Васил Априлов“ пътни полицаи констатирали, че 49-годишен шофьор е солидно почерпен – над 2,2 промила. Колегите им от Асеновград пък се усъмнили в поведението на 36-годишен зад волана на проверяван джип и последвалия тест с драг чек реагирал положително.

Допълнително за трите дни екипи на сектор „Пътна полиция“ са извършили общо 323 проверки по линия на безопасността на движението.

В рамките на специализирана акция през събота и неделя служителите са връчили и 379 електронни фиша, от които два за липсваща застраховка „Гражданска отговорност“, а останалите – за нарушения на скоростните режими.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мариана Попова скочи на Гласът на България, бил Made in China
Next: Невероятно точен тест за предсказване на бъдещето в следващите месеци-Вече доста хора споделиха, че е верен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.