Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по история: Старото име на кой град е познато като марка готварски печки
  • Новини

Урок по история: Старото име на кой град е познато като марка готварски печки

Иван Димитров Пешев декември 19, 2023
asdgfdsgkdfgkdkgdf.png

Днес ще разберете повече за историята на един български град.

Неговото съвременно име е разновидност на познатото от древността.

 

Но може би почти никой нямаше да познава това старо име, ако не е било използвано
като наименования на една от най-известните марки готварски печки – всеки българин
ги познава. Научете повече за историята на този български град.

 

Името на кой град е позната като название на готварска печка

Става въпрос за град Горна Оряховица. Сегашното му наименование е разновидност
на старото му име. То е Раховец – име, което носи и може би най-разпознаваемата
марка готварски печки в нашата страна, особено от по-старото поколение българи.

 

Историята на Раховец

Както повечетo от нашите градове, мястото е населено от дълбока древност като
има запазени останки още от времето на траките. По-късно това място става част
от Римската империя, която използва основите, оставени от траките, и построява
своя крепост. По-късно тук се заселват и славяните, които променят облика на местността.
Няма много запазена информация за това какво се случва със селището по време на
Първата българска държава.

 

Втората българска държава

Тук вече Раховец се превръща във водещ фактор. Причината е, че крепостта служи
за отбрана на столицата Търново от нападения. Тя е част от северния отбранителен
пояс и то в най-критичната му част – Дунавския лимес.

 

По този начин, Раховец трябва да служи за забавяне на чуждото нападение върху
нашата столица, за да може да бъде организирана отбраната на столицата. Тогава
се налага и това наименование на крепостта. Смята се, че идва от думата РАХ –
пътна крепост.

 

В рамките на Втората ни държава играе наистина ключова роля. Крепостта запазва
своето съществуване чак до 1444 година, когато бива разрушена от войските на Владислав
Варненчик. Приема се, че от там води и началото си съзването на днешния град Горна
Оряховица. Причината е, че оцелелите българите от крепостта създават 3 селища
със сходно име – Малка, Средна и Голяма Раховица.

 

Голяма Раховица – Горна Оряховица

Горха Оряховица запазва важната си роля в Османската империя, но вече като център
на различни занаяти. Като започнем от абаджийство, златарство, кожухарство сарачество
и така нататък. Това спомага и за запазване на българското самосъзнание на селището
и то дава сериозен тласък на започналото българско Възраждане през XIX век. Има създадени училища, читалище и дори женско
дружество. Това му развитие спомага още преди Освобождението – през 1870 година,
Горна Оряховица да получи статут на град.

 

Горна Оряховица – ЖП център на Северна България

Едно от нещата, с които свързваме Горна Оряховица днес е фактът, че е ЖП център
на Северна България. Това се случа през 1899 година. Това води до значителен прираст
на населението, като дори в един момент повече от 20% от него работят в тази сфера.

Дори и в днешно време, трудно можем да си представим съществуването на града
без тази му функция.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна ситуация на този столичен булевард, ето какво се случва
Next: Страдате от световъртеж, изтръпнали ръце и често главоболие – това е за вас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.