Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави отсече: Това е чудовищно престъпление
  • Новини

Слави отсече: Това е чудовищно престъпление

Иван Димитров Пешев декември 19, 2023
sfsafkdsfkgkfdbvfdbfd.png

„В момента, депутатите от ППДБ, ГЕРБ и ДПС променят българската Конституция. Променят я така, както им изнася. И по-точно, както изнася на няколко човека. Още по-точно – Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев са използвани, заради жалкото си его и глупавите си комплекси, да удовлетворят желанията на Бойко Борисов и Делян Пеевски, за да отнемат възможностите на президента да създава баланс чрез служебните правителства и службите.“

Това коментира лидерът на „Има такъв народ“ Станислав Трифонов.

 

„Да могат да назначават политически главен прокурор. Да приемат двойното гражданство, за да оправдаят лъжите на Кирил Петков и да измият срама от цялата политическа система, че е допуснат човек като него да бъде министър, дори министър-председател“, пише той във фейсбук.

Не знам колко от вас са чели Конституцията, но със сигурност всички знаете, че ако нещо работи добре не бива да се променя, продължава Трифонов. „Българската Конституция такава, каквато беше до днес, работеше добре и в услуга на българските граждани. И ако нещо трябва да се пипа в Конституцията, то първо трябваше да се подложи на общо народно обсъждане, а след това промените да се направят от Велико Народно събрание“, подчертава той.

„Това подсказва логиката и моралът. Но хората, които променят днес българската Конституция, не се опират на логика и на морал, а на амбиции за абсолютна власт, комплекси, жалки страсти, безсрамие и арогантна некадърност. Разбира се, такива неща се правят преди големи празници, когато хората са празнично настроени и не мислят много, много за това, което се случва в Парламента. Така е“, допълва лидерът на ИТН.

Едва ли ще има митинг пред Парламента от възмутени българи, които да протестират срещу изнасилването на Конституцията. Но, както казва великият римски философ Сенека: “Времето разкрива истината!”. И времето ще покаже, безапелационно и брутално ясно, че всичко, което правят в момента е чудовищно престъпление. Времето е безмилостен съдник и ако имаме късмет, желание и воля, когато всичко това стане ясно, ще направим всичко възможно, за да поправим стореното днес.

Сега не мога да кажа нищо друго, освен че искрено се надявам така да стане, защото не зависи само от мен, а от всички.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пет деца загинаха при пожар в дома си
Next: Трик с който Би Ти Ви прецака Никола Янакиев за финала на Гласът на България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.