Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Легендарен турски актьор със смайващи думи за България
  • Новини

Легендарен турски актьор със смайващи думи за България

Иван Димитров Пешев декември 20, 2023
sdfhfghfdhfgkhgfkhgf.png

Легендарният турски актьор Акън Тунч сипе суперлативи за България. Той е убеден, че у нас се живее много по-добре, отколкото в неговата родина.

Акън Тунч разкри, защо вече не участва в турски продукции и не се появява в ефира на телевизия ATV, пише „Телеграф”.

„Тъй като ATV смени собственика си, нашите програми, тоест нашият манталитет, се промениха. Когато бяхме младежи правехме телевизионни програми, които следваха заветите на Ататюрк. Когато ме уволниха преди 14 години, отидох в България и заживях там. Замислих се какво мога да се заема, след като телевизионният ми живот приключи.

В България се опитах да продавам турски електроуреди, но беше трудно, защото пазарът не бе отворен за родните продукти, въпреки техните качества. Прекарах четири години в България, след което лека-полека започнах да се занимавам с дистрибуция на електроуреди на определени марки на безкрайния турски пазар”, разкри актьорът, който е женен за българката Мая.

Тунч направи сравнение между България и Турция. „На първо място хората в България са образовани, това е важно. Специално проверявам магазина за хранителни стоки, от който пазарувам сутрин и там няма оставени вестници. В България всички си купуват вестници и ги четат в автобуса или на други места. За съжаление ние не четем.

Погледнато от културна гледна точка, те са по-добре от нас. Културно те са в по-добро положение от нас. Ако не изпратите детето си на училище, полицията идва на вратата ви и пита защо детето ви не ходи на училище. Ние сме националисти, но те са много по-големи националисти, те много обичат страната си и я пазят много чиста“, заяви Акън Тунч.

Тунч посочи, че преди 14 години България е била много изостанала страна в сравнение с Турция, но ситуацията се е променила.

„Когато отидох в България преди 14 години, давах 100 турски лири и получавах 110 лева. В момента за 100 лири и получавате 6 лева. Икономиката много се е развила. Като валута българският лев рязко поскъпна. Икономиката е в добро състояние. Всичко е постоянно, дори цената на хляба е една и съща”, подчертава Тунч.

„Жена ми е християнка, българка. 24 декември е Коледа в България. На 24 декември всички в България са със семействата си. Ресторантите са затворени. Всеки сяда на трапезата вкъщи със семейството си и коледува. Излизат навън на 31 декември. Ние казваме, че са неверници. Все още не разбирам значението на думата неверник, опитвам се да го разбера, но не мога.

Нашият Бог е един и техният Бог е един. Всички ние имаме религия. Затова все още не разбирам думата неверник. Българските семейства много държат на своята религия.

Семейството е много важно в България. Докато загубим турските си обичаи, традиции и традиции, ще загубим и държавата си. Дадох пример с неверник, защото се споменава толкова често, че когато се спомене тази дума, докато гледам новините с жена ми, потъвам от срам”, призна още актьорът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Булка-ангел събра очите на цял Пловдив с роклята си – вижте я в целия й блясък
Next: Адско меле на АМ Тракия: ТИР се вряза в полицаи и аварирала кола, хвърчат линейки

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.